Бяла смърт
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бяла смърт». Краткое содержание книги:
Изпълнен с изправящ косите екшън и уникалното за Къслър безкрайно въображение, „Бяла смърт“ е изключителен трилър на един от големите майстори в този жанр.
Единственото, което можеше да направи Остин, бе да се държи с всички сили и да не позволи на шейната да се преобърне. Ушите му се изпълниха с писък на спирачки, чу трясък на ударени брони. Последваха още удари и верижната реакция продължи. Във въздуха се носеше миризма на изгоряла гума. В следващия миг той вече бе пресякъл булеварда и кучетата се качваха на отсрещния тротоар. Шейната се движеше достатъчно бавно, за да успее да скочи от нея, преди да се блъсне в бордюра. Изтощени от тичането в непривичната жега, кучетата нямаха никакво желание да продължат — просто се проснаха на тротоара и задишаха тежко, изплезили езици до земята.
Остин погледна назад към хаоса, който бе оставил на Конститюшън Авеню. Движението от неговата страна бе спряло, ядосани хора слизаха от колите си, за да си разменят номера на автомобили и книжки. Белязаната мутра стоеше на отсрещния тротоар, по лицето му се стичаше кръв. Измъкна ножа от колана си, стисна го до гърдите си и стъпи на платното, но спря при звука на клаксоните. После се появи един от кучешките камиони от състезанието, отби, спря и скри за няколко секунди ескимоса от погледа на Остин. Когато камионът потегли, Умейлик бе изчезнал.
Остин отиде до тежко дишащите кучета и почна да ги потупва по главите.
— Ще го направим пак, но някой друг път — обеща им.
Изтупа смокинга си, но много добре осъзнаваше, че сигурно прилича на завръщащ се от няколкодневен запой алкохолик. Сви примирено рамене и тръгна към музея. Тери стоеше на Конститюшън Авеню до четириетажната гранитна сграда. Неспокойното й изражение изчезна, щом го видя да крачи към нея. Метна се на шията му.
— Слава богу, че си добре — каза тя и се притисна до него. — Какво стана с онзи отвратителен тип?
— Закъса във вашингтонското движение и се отказа. Извинявай, че се наложи да те изритам.
— Няма нищо. И друг път са ме изхвърляли мъже, макар че това е първият път да ме изхвърлят от кучешка шейна.
Каза му, че веднага след като се разделили, открила полицейски патрул недалеч от Замъка. Обяснила, че се опитват да убият приятеля й на Пешеходната алея, и макар ченгетата да я изгледали като полудяла, все пак отишли да проверят. Тя пък изтичала до музея да потърси Бен, но от него нямало и следа. Тъкмо се чудела какво да прави, когато чула клаксоните, излязла на булеварда и видяла Остин да се мъкне по тротоара.
Взеха такси до колите си и се разделиха с дълга целувка и с обещанието да се чуят на следващия ден.
Пред дома на Остин бе спрял тюркоазен автомобил на НАМПД, а входната врата бе отключена. Щом влезе, той чу от уредбата да се носи музиката на квартета на Дейв Брубек. В любимото му черно кожено кресло с питие в ръка се бе настанил Руди Гън, вторият по важност човек в НАМПД. Гън бе дребен, слаб, с тесни рамене и също така тесни бедра. Беше майстор на логистиката, възпитаник на Анаполис и бивш капитан III ранг от флота.
— Надявам се нямаш нищо против, че нахълтах в дома ти — каза Гън.
— Няма проблем. Нали затова ти дадох кода на ключалката.
Гън посочи чашата си.
— Запасите ти от шотландско малцово уиски понамаляха.
— Устните му се изкривиха в типичната му пакостлива усмивка.
— Ще поговоря с иконома по този въпрос. — Остин посочи книгата в скута на Гън. — Не знаех, че си падаш по Ницше.
— Намерих го на масичката за кафе. Доста добро четиво.
— Може и да е по-тежко, отколкото ти се струва — каза Остин и отиде до бара, за да си забърка питие.
Гън остави книгата и взе една папка от страничната масичка.
— Благодаря, че ми прати доклада. Доста по-интересен е от писанията на Ницше.
— И аз мисля така — каза Остин и се настани на дивана с чаша в ръка.
Гън понамести дебелите си очила в рогови рамки, отвори папката и каза:
— В случаи като този си давам сметка какъв скучен живот водя. Наистина си си сбъркал професията. Трябвало е да станеш автор на сценарии за видеоигри.
Остин отпи голяма глътка от питието си. Наслаждаваше се на силния аромат на тъмния ром и тръпчивостта на ямайската джинджифилова бира.
— Е, не. Тази история е твърде пресилена.
— Не съм съгласен, приятелю. Какво пресилено има в тайнствена корпорация, потопяваща кораби с дистанционно? Отдавна забравена пещера с фантастични рисунки по стените на Фарьорските острови? Създание от „Челюсти“, което те захапва за задника? — Гън започна да се смее неудържимо. — Е това е нещо, което би ми се искало да видя с очите си.