Бяла смърт
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бяла смърт». Краткое содержание книги:
Изпълнен с изправящ косите екшън и уникалното за Къслър безкрайно въображение, „Бяла смърт“ е изключителен трилър на един от големите майстори в този жанр.
— Свърши се с уважението в днешни времена — оплака са Остин.
Гън се овладя и прелисти още няколко страници.
— Списъкът продължава. Ескимоси убийци, ловуващи хора вместо тюлени. О, естествено, и адвокатка на радикална екозащитна група… — Той вдигна очи. — Висока и слаба предполагам.
Остин се замисли за фигурата на Тери.
— Бих казал, по-скоро средна на ръст, но доста засукана.
— Е, не може всичко хубаво накуп. — Гън потупа папката и огледа критично Остин, без да пропуска мръсните обувки, изкривената папийонка и дупката на коляното. — Да не би да са те изхвърлили от приема? Изглеждаш малко… ъъъ… посмачкан.
— Приемът си беше много добре. Научих обаче, че Вашингтон го ръфат кучета.
— Нищо ново не ми казваш. Надявам се, че смокингът ти не е взет под наем.
— По-лошо — отвърна Остин. — Мой е. Може би НАМПД ще ми купи нов.
— Ще предам молбата ти на адмирал Сандекър.
Остин наля още питиета и разказа за срещата с Маркъс Райън и последвалите събития.
След като изслуша всичко, без да каже нито дума, Гън отново потупа доклада в скута си.
— Някакви идеи как приключението с кучешката шейна се връзва с тази шантава история?
— Идеи колкото щеш, но не са последователни. Ще обобщя онова, което ми е известно, в едно изречение. Шефовете на „Океанус“ се справят най-безмилостно с всеки, който им се изпречи на пътя.
— И аз бих стигнал до същото заключение на базата на онова, което разказа. — Гън млъкна и се намръщи. Имаше дарбата да мисли безстрастно и точно като компютър. Обработваше купища информация и мигом отделяше зърното от плявата. — Ами онзи баск, Агирес?
— Интересен образ. Той е неясната карта в играта. Говорих с един приятел от ЦРУ. Агирес може би е, а може и да не е свързан с баските сепаратисти. Перлмутер в момента търси подробности за рода му. Засега зная само, че е или баски терорист, или археолог любител. Избирай каквото ти се хареса.
— Може пък той сам да ни каже. Жалко, ако му нямаш координатите.
Остин остави питието си, извади портфейла от джоба си и измъкна визитката на Агирес. Гън прочете телефонния номер на обратната страна и изръмжа:
— Защо пък не?
Остин вдигна слушалката и набра номера. Беше уморен от тазвечерните перипетии и очакванията му не бяха особено големи. Затова се изненада, когато чу познатия басов глас.
— Каква приятна изненада, господин Остин. Сигурен бях, че ще се обадите пак.
— Надявам се да не прекъсвам нещо важно.
— Не, в никакъв случай.
— Все още ли сте на Фарьорските острови?
— Не, по работа съм във Вашингтон.
— Във Вашингтон?
— Да, риболовът на Фарьорските острови не оправда репутацията си. С какво мога да ви помогна, господин Остин?
— Обаждам ви се да ви благодаря, че ме измъкнахте от едно затруднено положение в Копенхаген.
Агирес не се опита да отрече, че хората му са прогонили въоръжените с бухалки биячи. Само се разсмя и каза:
— Определено имате дарба да се забърквате в големи каши, приятелю.
— Повечето от бедите ми са свързани с една компания — „Океанус“. Надявах се, че ще можем да побъбрим по този въпрос. Тъкмо ще ми кажете и докъде сте стигнали с археологическите си проучвания.
— С най-голямо удоволствие — каза Агирес. — Утре сутринта имам срещи, но следобедът ми е свободен.
Уговориха се за часа и Остин надраска набързо упътването как да стигне до адреса на Агирес. Затвори и тъкмо започна да предава разговора на Гън, когато телефонът иззвъня отново. Обаждаше се Дзавала — беше се върнал от Европа. Бе оправил проблемите на „Морска минога“ и бе напуснал кораба, когато „Бийб“ бе поканен от датския „Тор“ да се присъедини към изследователския проект на Фарьорските острови.
— Просто исках да те уведомя, че съм си вкъщи и че смятам да прекарам нощта с една прекрасна млада дама — каза Дзавала. — Някакви новини след последната ни среща?
— Обичайната история. Тази вечер например един луд ескимос ме преследваше с кучешка шейна по пешеходната алея с намерението да ми свети маслото. Като изключим това, всичко е кротко.
Последва мълчание.
— Майтапиш се, нали? — най-сетне се обади Дзавала.
— Не. Руди е тук. Прескочи насам и ще чуеш цялата гадна история.
Дзавала живееше в малка сграда в Арлингтън, в която навремето се бе намирала кварталната библиотека.
— Май ще си отменя срещата. Идвам след малко.
— А, още нещо. Още ли пазиш онази бутилка текила, на която й се бяхме заканили на Фарьорските острови?
— Естествено.
— Няма да е зле да я вземеш.