Бяла смърт
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бяла смърт». Краткое содержание книги:
Изпълнен с изправящ косите екшън и уникалното за Къслър безкрайно въображение, „Бяла смърт“ е изключителен трилър на един от големите майстори в този жанр.
— И така внезапно сте станали особено важен за испанското правителство.
Агирес кимна.
— Срещнах се с високопоставени лица в Мадрид и те ме помолиха да запозная със ситуацията хората от вашия Държавен департамент и да ги уверя, че не съм терорист. Съгласих се, след като открия реликвите, да ги предам на съхранение.
— Какво би ви попречило да се отметнете от думата си?
Баскът се намръщи и в тъмните му очи се мярна заплаха.
— Логичен въпрос, който зададоха и от испанското правителство. Казах им, че ще почета паметта на моя прародител, който е бил избран за пазител на реликвите. В замяна на това испанското правителство ще предприеме последователни и реални стъпки за осъществяване на баската автономия.
— Значи използвате реликвите като разменна монета?
Агирес сви рамене.
— Предпочитам да го наричам решение, което зачита общите ни интереси.
— Доста добра сделка, особено като се има предвид, че не притежавате реликвите.
— Техническа подробност — отвърна баскът и широката усмивка се върна на лицето му. — Изрових информация за морските пътища, по които моят предшественик е стигал до Северна Америка. Баските са познавали Фарьорските острови още през 875 година. След спирането си там Диего щял да продължи към Нюфаундленд или Лабрадор. Има множество доводи в полза на тази история. Моят народ ловувал китове и треска край бреговете на Северна Америка още през средните векове.
— Чел съм, че според Кабът индианците използвали думи, които може би имали баски произход.
— Несъмнено! — възкликна Агирес и лицето му грейна от вълнение. — Моите проучвания показват, че има неизследвани пещери недалеч от Шанел-Порт о Баскес в Нюфаундленд. Ще се върна на яхтата си там веднага след като приключа работата си във Вашингтон и съм убеден, че мечът и рогът на Роланд скоро ще са в ръцете ми.
Остин помълча; питаше се има ли начин да поднесе неприятните новини възможно най-безболезнено. Накрая реши, че е невъзможно, и каза:
— Боя се, че май има проблем.
Агирес го изгледа внимателно.
— Какво имате предвид?
Остин му подаде плик, в който имаше копие на ръкописа на Блекторн.
— От този материал може да се предположи, че реликвите вероятно не са там, където предполагате — каза и изложи онова, което му бе разказал Перлмутер. Докато Агирес слушаше, около веждите му сякаш се струпаха буреносни облаци.
— Научих за Сен Жулиен Перлмутер по време на собствените ми проучвания. Той е високоуважаван специалист в историята на мореплаването.
— По-добър от него не съществува.
Агирес удари юмрук в дланта си.
— Знаех си, че Диего не е бил убит от El Brasero. Избягал е с реликвите.
— Има и още — каза Остин и подаде на Агирес новинарската изрезка, поместваща интервюто с оцелелия от цепелина.
— Все още нищо не разбирам — каза баскът, след като я прочете.
— „Океанус“ е собственикът на цепелина, открил кораба на прародителя ви в ледовете.
Агирес моментално разбра връзката.
— Смятате, че свещените реликви са в ръцете на „Океанус“?
— Добро предположение, ако следваме логиката.
— И според вас не можем да се обърнем към „Океанус“ по този въпрос?
— Според мен не можем да се обърнем към „Океанус“ по никакъв въпрос — горчиво се засмя Остин. — Спомняте ли си инцидента с лодката? Трябва да ви призная нещо. Човек от охраната на „Океанус“ взриви лодката ми с ръчна граната.
— И аз трябва да ви призная, че така и не повярвах на версията ви за изпаренията от двигателя.
— Докато сме на вълна признания, може би ще ми кажете защо хората ви ме следяха в Копенхаген — каза Остин.
— Предохранителна мярка. Честно казано, не знаех какво да мисля за вас. Знаех от личната ви карта, че сте човек на НАМПД, но нямах представа защо си пъхате носа в предприятието на „Океанус“ и приех, че това е вероятно някаква официална мисия. Любопитството ми се разпали и реших да ви държа под око. Вие не се опитахте да скриете следите си. Хората ми се оказали наблизо, когато са ви нападнали. Между другото, как е младата дама, с която сте били?
— Много добре, благодарение на бдителността на хората ви.
— Значи не се сърдите, че ви следих?
— В никакъв случай. Но не бих желал това да ви се превръща в навик.
— Разбирам. — Агирес замълча и се замисли за нещо. — Мога ли да приема, че нападателите ви са били от „Океанус“?
— Изглежда напълно основателно заключение. Приличаха на хората от охраната, с които се сблъсках в рибарника на Фарьорските острови.