Бяла смърт

— Благодаря за информацията. Колко ни остава?

— Достатъчно за един много дълъг танц.

Остин се усмихна и затвори.

— Джо се обади от контролната кабина. Скоро ще кацнем.

Тери се загледа през големия прозорец към килима светлини долу.

— Прекрасно е. Никога няма да забравя тази вечер. Но би ли ми казал как успя да уредиш цял цепелин за една вечеря?

— Наложи се да използвам малко връзки. Германците нямат търпение да си върнат първия въздушен кораб, кацнал на Северния полюс. Когато чух, че цепелинът ще лети от Канада до Вашингтон, предложих услугите на опитен пилот и в замяна на това резервирах трапезния салон за няколко часа. Струва ми се, че само така можем да вечеряме необезпокоявани. — Остин си погледна часовника. — Пилотът каза, че имаме време за един танц.

— С най-голямо удоволствие.

Станаха, Остин й подаде ръка и двамата излязоха на приглушено осветения дансинг. Остин включи уредбата и от колоните се разнесе меката музика на Глен Милър.

— Мисля, че можем да послушаме и малко по-съвременна музика.

Тери се взираше през прозореца към светлините на огромния мегаполис на Източното крайбрежие. Обърна се към него.

— Благодаря ти за изключителната вечер.

— Тя още не е свършила. След като кацнем, ще пием по едно у нас. Кой знае накъде ще ни отведе вечерта?

— О, зная точно къде ще ни отведе — каза тя със замечтана усмивка.

Остин я прегърна, вдиша аромата на парфюма й и двамата затанцуваха сред звездите.