![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Трент пое листа.
— Ще проверя програмата на участниците и след това ще ти предложа дати. — Пръстът му почука по хартията. — Някакви изненади тук?
— Сам ще ги провериш.
— Бъди спокоен, винаги го правя.
Това означаваше, че Трент щеше да анализира информацията у дома си, а малко по-късно щеше да му предостави всичко необходимо за прехвърлянето на откраднатите от АНС сведения на следващото ниво.
Сийгрейвс излезе от сградата на Капитолия и се спусна тичешком по стълбите. Това му даваше време за размисъл. Шпионите носеха информацията си направо в парка, предпочитайки да прибират хонорара си в брой, а не от тайници или пощенски кутии — местата, на които най-често ги арестуваха. Няма начин, поклати глава той. Никога не би позволил да го изправят до стената в ЦРУ като онзи нещастник Олдрич Еймс и още куп глупаци, които си играят на шпиони. В ролята си на официален правителствен убиец той изпилваше нещата до най-малката подробност. А в ролята си на шпионин не виждаше причини да променя оперативните си методи.
В момента беше зает именно с подробностите. Току-що беше получил доста обезпокоителна информация от своя човек във „Файър Контрол“: снощи в един от складовете на компанията били заловени двама нарушители, но по-късно охранителната фирма била принудена да ги предаде на ФБР. Използвайки контактите си в Бюрото, Сийгрейвс установи, че такъв арест не е регистриран. Информаторът беше добавил, че охранителите са засекли и трети човек, избягал от района на склада с очукан шевролет, модел „Нова“. Описанието на човека и на автомобила му отговаряше на субект, който Сийгрейвс познаваше добре, въпреки че никога не го беше виждал. Сега е времето да се сложи точка на неприятната ситуация, реши той. Защото в неговия свят на прецизно изпипани детайли никога не се знаеше кога една среща лице в лице ще се окаже наистина полезна.
Кейлъб пристигна на работното си място доста рано, но се оказа, че е изпреварен от Кевин Филипс, изпълняващия длъжността директор, който вече отключваше читалнята. Размениха си няколко фрази за Джонатан и текущите проекти в библиотеката, след което Кейлъб пожела да узнае дали Филипс е чул нещо ново за подмяната на противопожарната система.
— Нищо — поклати глава човекът. — Съмнявам се, че изобщо са информирали Джонатан за предстоящите промени или пък за използвания в системата газ.
— Няма какво да се съмняваш — промърмори под нос Кейлъб, сбогува се с шефа си и дръпна едно от чекмеджетата на малкото си бюро. Обърна гръб на охранителната камера, пъхна в джоба си малка отвертка и фенерче писалка, след което влезе в хранилището. Изкачи на един дъх стълбите до мецанина и се насочи към решетката на климатичната инсталация, стараейки се да не гледа към мястото, на което беше издъхнал приятелят му. Развинти болтчетата и със задоволство установи, че са съвсем нови, сякаш някой наскоро ги беше подменил. Остави решетката на пода и насочи фенерчето към вътрешността на шахтата. Отначало не забеляза нищо необикновено, но при третия оглед я видя: малка дупчица в насрещната бетонна стена. В нея вероятно е имало винт, на който е била окачена камерата. Върна решетката на мястото й и внимателно я огледа. Съдейки по положението на дупката и наклона на процепите, стигна до заключението, че камерата е обхващала цялото помещение.
Завинти болтчетата обратно и побърза да напусне хранилището. Долу набра номера на Стоун и докладва за откритията си. После седна зад бюрото с намерението да се залови за работа, но в същия момент вратата се отвори.
— Здрасти, Монти — позна посетителя той. — Какво ми носиш?
Старши реставраторът Монти Чеймбърс тръгна към бюрото с няколко книги в ръце. Беше облечен в зелена работна престилка, а ръкавите на ризата му бяха навити до лактите.
— „Доктрината“ и „Бележникът на полицая“ — скъпернически процеди реставраторът.
— Ама ти си свършил огромна работа! — възкликна Кейлъб. — Аз дори не знаех, че „Доктрината“ е дадена за реставрация.
„Доктрина бреве“ на Хуан де Зумарага, първия епископ на Мексико, беше отпечатана през 1544 година и имаше славата на най-старото пълно печатно издание в Западното полукълбо, оцеляло през вековете. А „Полицаят“ беше отпечатан през 1710 година.
— Кевин Филипс направи поръчката още преди три месеца — обясни Чеймбърс. — Дребна работа, ама аз я забавих. Ти ли ще ги занесеш в хранилището, или аз да го направя?
— Какво? О, аз ще имам грижата, благодаря. — Кейлъб внимателно пое старателно опакованите книги от ръцете на колегата си и ги сложи върху бюрото. Направи опит да не мисли за малкото съкровище с историческа стойност, което беше отпечатано в периода между „Доктрината“ и „Полицая“ и с което беше получил възможност да се разпорежда.