![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Господи, къде отиде спокойствието, на което се надявах при постъпването в библиотеката? — мрачно въздъхна той. Не беше ли по-добре да отиде на работа в ЦРУ, за да има поне малко свободно време?
41
Анабел си поръча вечеря в стаята, после взе душ, загърна се в широка хавлия и седна пред огледалото да среше косата си и да обмисли случилото се през последните дни. Четвъртият ден настъпи и Джери Багър вече знаеше, че е обеднял с четирийсет милиона долара. Това означаваше, че тя би трябвало да е на десет хиляди километра от мястото на събитието, но на практика беше едва на два часа полет от него. Никога досега не си беше позволявала да нарушава плановете за изтегляне, но и никога досега не се беше случвало да убият съпруга й, макар и бивш.
Оливър и Милтън пробуждаха любопитството й, докато Кейлъб беше малко „специален“, а Рубън — откровено досаден с кучешки преданото си ухажване. Признаваше пред себе си, че се чувства добре в тази странна компания. Макар че в личния си живот бе самотница, тя винаги бе работила в екип. Началото на този процес поставиха родителите й, а на по-късен етап тя го доразви, организирайки свои собствени екипи. Оливър и приятелите му отлично запълваха тази празнина в живота й, макар и по различен начин. Което все пак не означаваше, че трябва да е тук.
Остави гребена, свали хавлията и облече дълга тениска. После пристъпи към прозореца и насочи поглед към оживената улица десет етажа по-долу. Докато очите й следяха оживения трафик и забързаните пешеходци, мислено започна да подрежда нещата, които бе направила до този момент: беше влязла в ролята на издател на списание, беше помогнала на Оливър да проникне в Библиотеката на Конгреса, беше престъпила закона, превъплъщавайки се в агент на ФБР, а сега й предстоеше да измисли начин за достъп на Кейлъб до записите на охранителните камери, които може би щяха да дадат отговор на въпроса какво се е случило с Джонатан. А ако Оливър се окажеше прав, срещу тях със сигурност щяха да се изправят хора, далеч по-опасни от Джери Багър.
Отстъпи от прозореца, седна на леглото и започна да разтрива краката си с лосион. Това е лудост, Анабел — рече си тя, — Багър със сигурност ще преобърне земята, за да те ликвидира, а ти още стоиш тук, в тази проклета страна! Но вече беше обещала да помогне на новите си приятели. Всъщност сама им беше предложила услугите си.
— Трябва ли да рискувам с надеждата, че радарите на Джери Багър ще пропуснат Вашингтон? — попита на глас тя.
Някой беше убил Джонатан и тя искаше да отмъсти поради единствената причина, че този някой си беше позволил да прекъсне живота му далеч преди естествения му край.
Изведнъж й хрумна нещо, което я накара да си погледне часовника. Нямаше представа в коя часова зона се намира Лио, но трябваше да го узнае. Изтича до бюрото в другия край на стаята и грабна джиесема си. Набра няколко цифри и нетърпеливо забарабани с пръсти по бюрото. Беше му дала този номер и телефон с роуминг, за да осъществят контакт известно време след измамата. Уговорката беше онзи, който чуе нещо за Джери, веднага да уведоми другия.
— Хей — обади се най-сетне Лио.
— Ти си „хей“. Вече си мислех, че няма да вдигнеш.
— Бях в басейна.
— Прекрасно. А в коя част?
— В дълбоката.
— Имах предвид в коя част на света.
— Няма да ти кажа. Страх ме е, че Багър може да стои до теб.
— Правилно. Чу ли се с някой от другите?
— Не.
— Нещо за Багър?
— Не. Вече задрасках името на стария Джери от бележника си — отвърна с мрачна ирония Лио.
— Имах предвид нещо, свързано с операцията.
— Дреболии, но предпочетох да стоя далеч от тях. Обзалагам се, че мръсникът е побеснял.
— Нали знаеш, че ще ни издирва, докато е жив?
— В такъв случай да се помолим на Господ да му изпрати един хубав инфаркт. Не искам да страда, горкичкият… — Лио замълча за момент, после добави: — Отдавна искам да ти призная нещо, но все отлагам. Само не се ядосвай.
— Какво си направил? — изпъна гръб Анабел.
— Имах глупостта да разкажа на Фреди някои неща от биографията ти.
— Какви неща? — скочи на крака тя.
— Ами, фамилното ти име, отношенията ти с Пади…
— Полудял ли си, да те вземат мътните?! — изкрещя неистово Анабел.
— Ох, знам, че беше голяма глупост, но… — въздъхна Лио. — Исках да му покажа, че не си като баща си. Все пак не проявих тази глупост и по отношение на Тони.
— Много ти благодаря, Лио! Адски мило от твоя страна!
Изключи апарата и замръзна в средата на хотелската стая. Фреди знаеше фамилното й име! Знаеше, че е дъщеря на Пади Конрой — смъртния враг на Джери Багър! Ако Джери се добереше до него, със сигурност щеше да го накара да пропее, след което съдбата й беше ясна: Джери ще я накълца на парчета с първата моторна резачка, която му попадне пред очите.