Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Не преставай — шепнеше предрезгавелият му глас точно до ухото й. — Усещам движенията ти с всяка фибра на тялото си. — Шантел веднага спря и Дерек тихо се изсмя. — Лесно е да се справи човек с теб, англичанко. Помня, че вече сме играли тази игра.
— Пуснете ме — изсъска тя.
— Предпочитам да си под мен — измърмори той и отърка бедрата си о нейните. — Спомените са великолепно нещо.
— Мразя ви.
Дерек бавно поклати глава.
— Сърдита си. Не ме мразиш.
Сцената го забавляваше. Това личеше по очите, по усмихнатите устни. Не я вземаше на сериозно или вярваше, че ще я омае с близостта си. Не беше познал! Ала Шантел малко се боеше от гнева, който неминуемо щеше да последва забавлението.
— Не бъдете толкова дързък, ваше височество — промълви горчиво тя. — Не можете да заповядате над човешките чувства, както над всички останало.
— Може би, но онази нощ това доста добре ми се удаде.
Дъхът й секна при това безсрамно напомняне за преживяната наслада.
— Това беше, преди да ме излъжете.
Ето че смръщи чело.
— За какво говориш, момиче?
— Накарахте ме да повярвам, че не сте любили друга жена, след като сте ме видели за първи път. Но сега знам, че сте прекарали първата нощ с Шейла, а следващата…
— Достатъчно! — прекъсна я остро Дерек.
О, небеса! А той си мислеше, че трябва да намери някакво обяснение само за повикването на Джамила! Ала докато той беше сънувал Жахар в самотното си легло, брат му не е виждал причини да се въздържа. Нямаше как да се защити, без да й разкрие в каква игра е замесен. За да освободи мис Уудс, всеки, включително Омар, трябваше да повярва, че е спал с нея. По дяволите! Досега не я беше лъгал, но днес беше принуден да го стори.
— Обвиняваш ме в измама, а аз говорех от сърце. Желаех само теб. Още от първия миг те пожелах по-силно от всяка друга жена на света.
— Но това не ви попречи да…
— Ти не знаеше нищо за любовта, момиче. Беше физически и душевно невинна и не можех да те повикам веднага, колкото и да го желаех. Трябваше да те обучат поне малко, за да знаеш какво те очаква и да не се боиш от новата ни среща. Ти самата беше ли готова да споделиш леглото ми още първата нощ?
— Не — промълви сковано тя. — И ми е все едно коя е била там вместо мен. Вие ме излъгахте и аз ви повярвах. Ето къде е проблемът. — И горчиво прибави: — Нали това искахте да постигнете!
— Излъгах ли те? Или казах истината, че желая само теб и мисля единствено за теб? — Без да чака отговор, Дерек побърза да се възползва от искриците на съмнение, проблеснали в очите й. — Позволих ли да те обучават цели месеци? Послушах ли онези, които ми повтаряха, че още не си готова? Кой знае по-добре от теб, че с нетърпение очаквах да те видя пак? А ти ме отблъсна! Знаеш ли какво изпитах тогава?
— Аз…
Шантел замълча, защото беше смутена до дън душа. Не предполагаше, че ще трябва да се защитава. Дори не мислеше, че ще се почувства виновна пред този мъж, но сърцето й преливаше от съчувствие. Прав беше, по дяволите! Не я беше излъгал, защото не беше казал, че не е викал жени в леглото си. Тя беше чула само онова, което искаше да чуе.
„Думите ми идваха направо от сърцето. Желаех само теб.“ Това беше казано съвършено ясно и въпреки нежеланието си тя отново му повярва. Но защо не почувства радост?
Дерек се успокои, макар и малко, защото разбра че е спечелил този рунд. Без да дава време на Жахар да издигне следващата бариера, той се довери на късмета си и прибягна към старото изпитано средство — целувката която трябваше да сломи и последната й съпротива. И чудото стана. Шантел посрещна устните му, ръцете й се отпуснаха и тялото й се устреми към неговото. Дерек почувства, че жената под него се предава, пусна ръцете й и пръстите й се заровиха в косата му. Внезапно обаче тя го блъсна с всичка сила.
— Олеле! Аллах…
— Предупредих ви — прекъсна го гневно тя. — Ако искате покорна партньорка в леглото, повикайте пак Джамила. Тя…
Дерек сложи ръка на устните й.
— Ако исках Джамила, сега тя щеше да лежи тук. Но аз искам теб, Жахар. Исках те и вчера, но бях достатъчно глупав да повярвам, че ще ми бъдеш благодарна за малка почивка, след като предишната нощ почти напълно изцедих силите ти.
Шантел отблъсна ръката му и възмутено извика:
— Нима се осмелявате да твърдите, че сте го направили само за мое добро?
— Мислех също, че си твърде горда, за да ревнуваш.
При тази нова атака очите й блеснаха още по-опасно.
— Да ревнувам? Никога! Но няма да се примиря, че съм попаднала в публичен дом и вие сте…