Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Дерек отпрати цялата прислуга, включително нубийските си телохранители. Вечерята за двама беше сервирана на ниска масичка пред вратата към градината, посипана с рози — сладък дъх от родината в чест на Жахар. Иззад стените на харема долиташе тиха музика. Двамата щяха да бъдат съвсем сами. Не биваше никой да стане свидетел на очакваните изблици на ярост, защото Джамил не би търпял жена да му се противопостави. Дерек беше повече от толерантен. Беше готов да стори всичко — освен да пълзи по пода, — за да укроти жената, която желаеше.
Шантел влезе спокойно, а той беше очаквал едва ли не да я довлекат за косите и писъците й да проглушат ушите му. Трябваше да признае, че тя умее да се владее. Беше заела скована, царствена поза, сякаш беше увита в дебел пласт достойнство, а не в прозрачно сребърно одеяние. Блестеше от косите, та чак до сребърните сандали. Сребристи пайети красяха дълбоко изрязаните шалвари, диаманти святкаха по врата, китките и глезените й. Не носеше нито един от накитите, които й беше подарил, и това говореше красноречиво за настроението й. Въпреки това красотата й замая главата му.
Шантел безмълвно стоеше в средата на стаята, с високо вдигната глава и стиснати в юмруци ръце. Гледаше право пред себе си.
Дерек се приближи изотзад.
— Възстанови ли се от болестта си?
Тя помълча малко.
— Все още се чувствам… доста зле.
Той се изсмя на тази смела лъжа.
— Може би си твърде зле, за да вечеряш с мен?
Шантел понечи да отклони поканата, но умираше от глад.
— Бих хапнала нещо — произнесе величествено тя.
Дерек я отведе до масичката. Тя се отпусна на една от дебелите възглавници и мълчаливо се зае с разнообразните ястия.
Господарят беше достатъчно умен да отложи разговорите за после. От опит знаеше, че пълният стомах се отразява благоприятно на настроението.
Когато най-после наля чая, Дерек попита предпазливо:
— Вкусно ли беше?
— Месото беше доста жилаво.
— Не можаха да приготвят нищо по-добро за толкова кратко време.
Без да отговаря, Шантел отпи от чая си и продължи да държи очите си сведени.
Дерек се почувства неловко от тази студенина и в сърцето му пропълзя яд. Предпочиташе гневните й изблици пред това ожесточено мълчание, но не знаеше какво да й каже, след като на всяка цена трябваше да скрие истината.
Затова рязко се изправи.
— Ела!
Без да обръща внимание на предложената й ръка, Шантел се надигна и бавно се отправи към дивана от възглавници. Погледна мястото на обезчестяването си и гневът от собствената глупост отново препълни сърцето й.
Дерек пристъпи зад нея, притегли я на възглавниците и я стисна в обятията си. Тя моментално се отдръпна и му обърна гръб. Той не се възпротиви, защото беше надникнал за миг в заплашително святкащите виолетово-сини очи.
— Няма смисъл, Жахар — произнесе след миг на нерешителност мъжът. — Мое право е да те прегръщам.
— А мое, дадено от Бога право е да ви отблъсна! И ви предупреждавам, че точно това ще направя.
Шантел седна на пети и стисна ръце в юмруци, очаквайки следващото нападение. Дерек въздъхна и я дари с усмивка, която много приличаше на извинение.
— Но няма да победиш, следователно е безсмислено да се опитваш. Само ще изхабиш силите си, които би могла да използваш много по-добре за нещо друго.
— Не! Никога вече! — изфуча Шантел.
— Никога! — Той поклати плана, сякаш беше чул някаква чужда дума. — Сърди се, но поне не губи връзка с действителността, Жахар. Знаеш много добре, че ще те имам, когато поискам.
— Но аз ще се отбранявам.
— Така казваш, но ей сега ще ти покажа как собственото ти тяло ще ти изиграе лош номер.
В очите й проблесна страх и гневът й избухна неудържимо.
— По дяволите, нима имате толкова малко гордост, та се натрапвате на жена, която ви презира!
— Наистина ли мислиш, че ще е необходима принуда?
Проклетата му самоувереност я накара да подскочи.
— Само се опитайте и аз…
— Точно това ще направя, англичанко, и то скоро. Ще се погрижа да замъркаш като котка от блаженство. Помниш ли…
— Престанете!
— Аха, спомняш си — продължи той с дяволската си усмивка — Аз също. Защо само си губим времето да…
— О, не!
Шантел скочи на крака и в същия миг ръката му обгърна глезените й и я събори. Тя се приземи наполовина върху него, наполовина върху възглавницата, но само след секунда той я просна по гръб и я покри с тялото си. Ръцете му сграбчиха нейните и ги извиха над главата. Много бързо попадна в капана и колкото и да се изпиваше, за да го отърси от себе си, това не й се удаде.