Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Разбира се — излъга Гомес.
Проточи се скептично мълчание. Накрая Бърк попита:
— Казахте ли му, че знам кой е Д’Анкония?
— Уведомен е — отговори Гомес. — От секретарката си. Затова се обаждам.
— Но той не е могъл да се обади лично? — попита Бърк.
— Защо просто не дадете информацията на мен? — предложи Гомес. — Аз ще предам всичко на агент Коваленко. — Звучеше почти отегчено.
Бърк издаде звук, нещо средно между кикот и ръмжене. Ако кажеше на този тип, че Д’Анкония всъщност е бивш затворник на име Джак Уилсън, който е лежал във федерален затвор на име „Алънуд“, това щеше да е краят. ФБР щеше да продължи работата си по случая, а Бърк щеше да остане с празни ръце и под ударите на бурята.
Може би Коваленко щеше да постъпи така, както беше редно. Може би щеше да възстанови паспорта на Бърк и да вдигне възбраната върху дейността на „Ахерн и съдружници“. Но можеше и да не го направи. Като цяло Коваленко не правеше впечатление на човек, който играе по правилата.
— Всъщност — каза Бърк — май ще изчакам. Предпочитам да говоря лично с него. Сложно е и… Кажете на господин Коваленко, че ще държа връзка. — И с тези думи затвори.
Отпусна се назад в леглото и се загледа в отражението на автомобилните фарове по тавана. Може би трябваше да се върне в Дъблин. Това би било най-лесното нещо. Би могъл да даде информацията на Дохърти. Но какво би спечелил от подобен ход? Дохърти беше пионка. В тази игра всичко зависеше от Коваленко. А Коваленко не беше вкъщи.
Следователно най-добре би било, ако намери начин да засили позицията си, реши Бърк. Да събере още информация, така че когато с Коваленко седнат на игралната маса, да разполага с нещо повече от едно име.
Би могъл да хване самолета за Дъблин още тази вечер. Но защо, какво ще прави там? Ако се върне в Ирландия, само ще се мотае, ще тъгува за Кейт и ще пие със Стария.
Но ако замине за езерото Блед, би могъл да научи нещо ценно. Уилсън няма да е там, разбира се. Но онзи Чеплак, човекът с тетрадките, може би знае къде е отишъл. И ако Бърк изрови тази информация, Коваленко волю-неволю трябва да прояви известна отстъпчивост.
Посегна към картончето, което Милич му беше дал, и набра номера с кода на Словения. Телефонът звъня дълго, после добре почерпен мъжки глас отговори:
— Zdravo?
Леле-мале, помисли си Бърк. И се гмурна в дълбокото:
— Господин Чеплак?
— Jeste?
— Търся сина на Юри Чеплак?…
— Да! Аз съм!
27.
Езерото Блед беше само на осемдесет-деветдесет километра от Любляна, но на половината път след град Крани по предното стъкло на взетата под наем кола започна да бие суграшица. Движението се забави, а виещото се в планинските подножия шосе стана хлъзгаво. Мъгла избели и сгъсти въздуха. След два часа Бърк се допързаля до Блед, стиснал до побеляване волана и залепен за задните светлини на един черен мерцедес.
Гледката беше забележителна. Малко градче край зелено като изумруд езеро, Блед се гушеше в сянката на стар замък от единадесети век, кацнал на стръмна скална стена. Юлийските Алпи се извисяваха на заден план.
Градчето гъмжеше от скиори и мина повече от час, докато Бърк намери свободна стая — в грандхотел „Топлис“, позагубила блясъка си чудата постройка, която навяваше спомени за романите на Агата Кристи.
Стаята беше скъпичка, което напомни на Бърк, че трябва да направи нещо по въпроса с парите. Спестяванията му се топяха като априлски сняг, а парите от застраховката живот на Кейт беше дарил без остатък на „Лекари без граници“.
Дръпна завесите, които покриваха високите френски прозорци на стаята, и плъзна поглед през снега към мержелеещите се светлинки в средата на езерото. От едно списание в самолета беше научил, че там, в снега, на единствения словенски остров, има църква от седемнайсети век. Църква с вълшебна камбана. Удариш ли я, всичките ти желания ще се изпълнят.
Извади две шишенца с уиски от минибара и ги изля в голяма чаша. Излезе на балкона, избърса снега от плетения стол, седна и впери поглед в езерото.
Желанията са странно нещо, помисли си той и придърпа пешовете на палтото си. Първо, винаги са в ограничена наличност. Никой няма хиляда желания, да речем. В приказките ти се полага само едно, освен ако не си истински късметлия — тогава получаваш право на три. Така или иначе, не бива да се прахосват. Не ги хабиш за нещо, което можеш да получиш и сам — като билети за мач на „Лейкърс“ например — или което можеш да направиш сам. Като да прецакаш Коваленко например.