Камерата [The Chamber-bg]

Айрини пиеше вино и разказваше истории за Мисисипи. Заплашвали ги на няколко пъти и децата им отказвали да идват. И двамата били от Охайо и близките им непрекъснато се безпокоели за тяхната безопасност. Чудесно време беше, повтори тя няколко пъти с носталгичен тон. Гордееше се много със съпруга си и с това, което бе направил но време на войната за граждански права.

След като свършиха с вечерята, тя ги остави и изчезна някъде в къщата. Наближаваше десет и на Адам вече му се спеше. Уин се изправи, подпирайки се на дървена греда, и се извини, че отива до тоалетната. Скоро се върна с две високи чаши скоч. Подаде едната на Адам и отново се настани в люлеещия се стол.

Известно време пиха и се люлееха в столовете си мълчаливо, после Летнър каза:

— Значи си убеден, че Сам е имал помощник?

— Разбира се, че е имал. — Адам съзнаваше, че езикът му е надебелял и думите излизат бавно за разлика от забележително отчетливата реч на Летнър.

— Защо си толкова сигурен?

Адам остави с мъка тежката чаша и се закле да не пие повече.

— ФБР претърсиха къщата на Сам след взрива, нали така?

— Да.

— Сам бе в затвора в Гринвил и вие получихте разрешение за обиска.

— Бях там, синко. Отидохме десетина души и тършувахме три дни.

— И не открихте нищо.

— И така би могло да се каже.

— Никакви следи от динамит. Никакви следи от капсули, фитили, детонатори. Никакви следи от каквото и да е съоръжение или вещество, използвани при взрив. Прав ли съм?

— Така е. Е, и какво е твоето заключение?

— Сам не е разбирал нищо от експлозиви, нито пък се знае някога да ги е използвал.

— Не, напротив, знае се. Доколкото си спомням, Крамер е бил шестият атентат. Смахнатите негодници непрекъснато поставяха бомби и ние не можехме да ги спрем. Ти не си бил там, но аз бях в центъра на събитията. Тормозехме клановците и внедрявахме толкова много свои хора сред тях, че ги беше страх да шавнат, а после изведнъж войната започваше отново и бомбите избухваха навсякъде. Слухтяхме, когато се налагаше. Извивахме ръце, докато се огънеха. И въпреки това нямахме никакви улики. И информаторите ни не разполагаха с улики. Сякаш някакво съвсем ново поделение на Клана бе изникнало в Мисисипи, без всякаква връзка с предишното.

— Знаеше ли нещо за Сам?

— Името му фигурираше в нашите архиви. Помня, че баща му е бил клановец и може би единият или и двамата му братя. Бяха регистрирани при нас, но изглеждаха безопасни. Живееха в северната част на щата, където Кланът не вилнееше. Вероятно се горели кръстове и са вдигнали във въздуха няколко къщи, но това не можеше да се сравнява с изстъпленията на Доугън и бандата му. При нас гъмжеше от убийци. Нямахме време да разследваме всеки член на Клана в щата.