Камерата [The Chamber-bg]

Адам отпи от бирата си. Може би ако я изпиеха всичката, езикът му щеше да се развърже.

— Тя стана една с онзи човек, никога няма да го забравя. Хванахме го в леглото с чернокожата му любовница, което не ни изненада. Имам предвид, че тези хора горяха кръстове и стреляха по негърските къщи, а после тичаха като луди да се срещнат с чернокожите си приятелки. Не можах да разбера защо чернокожите жени се примиряваха с това. Както и да е, той имаше малка ловна хижа в гората и я използваше за любовно гнездо. Срещна се с нея един следобед за малко и на тръгване, когато отвори входната врата, ние го снимахме. Нея също, а после разговаряхме с него. Той бе църковен настоятел, а може би е имал и по-висок сан в някаква провинциална църква, наистина е представлявал нещо, разбираш ли, а ние разговаряхме с него като с куче. Нея отпратихме, а него накарахме да влезе в малката хижа, за да поприказваме. Не след дълго той заплака. По-късно стана един от най-добрите ни свидетели. Но най-накрая влезе в затвора.

— Защо?

— Изглежда, че докато е кръшкал с приятелката си, жена му е правила същото с един чернокож младеж, който работел във фермата им. Госпожата забременяла, не е ясно от кого и нашият информатор отишъл в болницата я убил майката и детето. Лежа петнайсет години в Парчман.

— Така му се пада.

— По онова време нямаше много осъдени клановци, но ние толкова ги тормозехме, че те се страхуваха да вилнеят много. Насилието значително намаля, докато Доугън не реши да започне да преследва евреите. Трябва да ти призная, че ни завариха неподготвени. Нямахме никаква следа.

— Защо?

— Защото той се изхитри. Разбра, че е по-добре да действа с малобройни, независими групи.

— Групи ли? Повече от един човек?

— Нещо такова.

— Значи Сам и още някой?

Летнър изсумтя и се изкиска, после реши, че рибата се е преместила другаде. Остави въдицата и макарата в лодката и дръпна въжето на стартера. Потеглиха отново по течението. Краката на Адам висяха от лодката и скоро кожените му мокасини и голите глезени се намокриха. Той отпи от бирата. Най-накрая слънцето се скри зад хълмовете и Адам се полюбува на прелестта на реката.

Следващата спирка бе малък залив под една скала, от която висеше въже. Летнър хвърли въдицата, отново без резултат, след което започна да разпитва. Зададе стотина въпроса за Адам и семейството му — за бягството на запад, смяната на името, самоубийството. Обясни, че докато Сам е бил в затвора, направили проучвания за семейството и разбрали, че има син, който наскоро е напуснал града, но тъй като Еди изглеждал безобиден, не продължили разследването. Вместо това следели братята и братовчедите на Сам. Заинтригува го младостта на Адам и това, че е израснал, без да познава никакви свои роднини.