По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
Вдигна бутилката към Стивън, който кимна, и Тистълуд се върна при бюрото с чашата си в едната ръка и бутилката в другата.
— А що се отнася до бледото и безцветно лице, ако успееш поне за малко да откъснеш мислите си от новороденото си жребче, за да можеш добре да я огледаш — продължи той, след като се настани зад бюрото, — ще откриеш, че тя има изключително приятен тен. Съчетание между нежно-розово и слонова кост, по-скоро като… — Махна с ръка, затруднен от описанието.
— Като картина на Гейнсбъро7 — подсказа му Стивън и плъзна чашата си по полираната повърхност към приятеля си, за да му я напълни.
Лусиън се усмихна.
— Виждам, че си забелязал — кимна доволно и плъзна обратно пълната чаша. — Следващия път ти предлагам да си направиш труда да обърнеш внимание и на косата й. Тя наистина е необикновена. Прилича на… — Понеже нямаше навика да си служи с поетични изрази, описвайки някоя жена, маркиз Тистълуд отново се затрудни.
И отново Стивън му се притече на помощ.
— На жълт атлаз, предполагам?
Лусиън отпи от коняка и се замисли над сравнението. Бавно поклати глава.
— Не. Твърде обикновено е. Тя е много по-блестяща… по-богата…
— По-блестяща и по-богата, така ли? Хмм… — Ако питаха него, косата на Алис имаше най-обикновен жълт цвят. Нищо забележително. Лусиън навярно съвсем си бе загубил ума по нея, щом я смяташе за изключителна. Развълнуван от мисълта, че приятелят му най-сетне е открил любовта, и то с момиче, което по всичко личеше, че напълно споделя чувствата му, той игриво предположи:
— Щом не е жълт атлаз, може би е злато, втъкано в копринени нишки?
Лусиън съвсем сериозно обмисли сравнението, сякаш ставаше дума за значително капиталовложение в обещаващ проект, и накрая кимна.
— Прибави слънце, луна и звезди и ще бъдеш напълно прав.
После двамата приятели дълго отпиваха от чашите си в мълчание; Лусиън — загледан в далечината със странно отнесено изражение; Стивън — обмисляйки как да го накара да осъзнае чувствата, които явно изпитваше към Алис Феър.
Накрая стигна до извода, че е най-добре да действа направо, затова пресуши чашата си, въздъхна и рече:
— Като оставим настрани лицето и косата, все още остава проблемът с фигурата на госпожица Феър.
Лицето на Лусиън притъмня като небе пред буря.
— И би ли бил така любезен да ми кажеш, какво не й е наред с фигурата?
— Никакви чувствени извивки, никакви гърди — отвърна Стивън, повтаряйки съвсем точно думите, които приятелят му бе използвал, за да опише момичето след първата си среща с нея.
Лицето на Лусиън стана моравочервено и ако не беше толкова млад и напълно здрав, Стивън би се изплашил, че може да получи удар. Стовари чашата си върху бюрото и изрече със застрашително спокоен глас:
— Ти може и да си най-старият ми и най-добър приятел, Стивън, но няма да ти позволя да говориш за повереницата ми, сякаш е парче муселин, който се чудиш дали да купиш за любовницата си. — Бавно се изправи на крака. Цялото му тяло бе предизвикателно напрегнато. — Няма да го позволя! Ясно ли ти е?
— Много по-добре, отколкото си представяш — ухили се Стивън.
Лицето на Лусиън потъмня още повече.
— О? И какво точно искаш да кажеш с тази загадъчна забележка?
— Само това, че от настоящия ни разговор разбирам, че напълно си променил мнението си за своята повереница.
Лусиън изсумтя нетърпеливо.
— Престани да се правиш на глупак.
— Според мен глупакът си ти. „Никакви чувствени извивки, никакви гърди“ са твои думи, а не мои. В случай, че си забравил, точно по този начин описа госпожица Феър след първата ви среща. — Повдигна вежди. — Вече обаче не ти се струва толкова противна, колкото в началото, а, Лус? Според мен си започнал да изпитваш нежност към нея.
Лусиън не би останал по-смаян, ако приятелят му бе заявил, че отива да помогне на Наполеон да избяга от остров Св. Елена.8 А лицето му удивително бързо изгуби цвета си и придоби пепеляв оттенък.
— Нежност? — повтори той и лека бръчка проряза челото му. — Аз? Към госпожица Феър? Абсурдно!
— Нима? На мен пък ми се струва, че напоследък обръщаш доста внимание на девойчето.
Лусиън сви рамене.
— Мое задължение като неин настойник е да се погрижа за благополучието й.
— И според теб ходенето на театър, разходките из Воксхол и посещенията по музеите са част от грижата за нейното благополучие? — Широка усмивка се разля по лицето на Стивън.
Лусиън й отвърна със сърдито изръмжаване.
7
Томас Гейнсбъро (1727–1788) — известен английски художник, най-вече портретист и пейзажист — Б.пр.
8
След поражението при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на остров Св. Елена, където умира през 1821 г. — Б.пр.