По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
— А какво искаш да направя? Да оставя бедното момиче да вехне, затворено вкъщи? Противно на това, което ти си мислиш, грижите за благополучието на една повереница не се ограничават единствено до облеклото и храната. Тя е личност и като такава има нужда от приятел и от забавления. Мое задължение като неин настойник е да й ги осигуря.
— Ти без съмнение й предоставяш много щедро и двете.
Лусиън отново сви рамене.
— Аз просто я вземам със себе си на някои забавления, които Шарлот смята, че са подходящи за една млада дама. Нищо повече. Но това в никакъв случай не означава, че изменям на привичките си.
— Така ли? Значи съм длъжен да предположа, че изведнъж си започнал да харесваш „Астли“ — провлачено изрече Стивън и със злобничко удоволствие видя как лицето на приятеля му отново потъмнява. — Когато в понеделник случайно налетях на Лоти и госпожица Феър при „Гънтър“, твоята очарователна повереница не спря да бъбри възторжено за представлението от миналия четвъртък. Заяви, че и ти много си го харесал. Тъй като знам, че ненавиждаш онова място, новините доста ме изненадаха.
Невъзмутимият маркиз Тистълуд едва не се сгърчи под подигравателния поглед на Стивън.
— Момичето си бе наумило да отиде и понеже е упорита в преследването на желанията си, най-накрая ме убеди да я заведа — процеди през зъби той. — Съгласих се, само и само да има мир в къщата.
При тези думи Стивън избухна в смях.
— Я се осъзнай, Лус! Никоя жена досега не е била и състояние да те убеди да направиш нещо, което не желаеш. Отишъл си, защото просто си искал да й доставиш удоволствие, а си искал да й доставиш удоволствие, защото си влюбен в нея.
— По дяволите, Стивън! — Лусиън удари с юмрук върху бюрото. — Не съм влюбен в момичето! Интересът ми към нея е чисто приятелски! Край на дискусията!
Стивън кимна и сведе глава над чашата с коняк, за да прикрие усмивката си. Не се съмняваше, че Лусиън ще се замисли над въпроса.
Тя изглеждаше прекрасно.
Маркиз Тистълуд си проправяше път през тълпата, а погледът му бе прикован в повереницата му, която плавно изпълняваше сложните фигури на кадрила. Никога не е била толкова ослепителна! Нито толкова желана! Без да откъсва поглед от прелестната гледка, той промърмори извинението си на някого, чийто крак бе настъпил, и при ближи още повече, за да наблюдава Алис, без нечий гръб да му пречи.
В бялата си рокля тя приличаше на приказна красавица. Напълно омагьосан от чара й, Лусиън плъзна поглед по нежното й тяло, наслаждавайки се на всяка фина извивка. Пищната украса от щраусови пера бе махната и заменена с нежно венче от цветя, изработени от коприна, дантела и перли. В блестящите й коси бе втъкната диадема, която още повече подчертаваше изисканата красота на огърлицата и обиците й.
Устните му се извиха в усмивка, когато погледът му се спря върху прекрасното бижу. Припомни си с какво вълнение се бе втурнал към „Лъдгейт Хил“, за да го купи. Наистина странен импулс! През онзи следобед се бе запътил при Рейна, която бе пренебрегвал след завръщането си от Тистълуд, когато изведнъж реши, че трябва да подари нещо специално на Алис по случай дебюта й в обществото.
Ала това, което бе още по-странно и озадачаващо, бе внезапната липса на интерес към Рейна. Според всички закони на природа трябваше да изгаря от нетърпение да я посети и да облекчи натрупалото се в него сексуално напрежение.
Но докато екипажът му се движеше по лондонските улици към къщата, която бе наел за нея, не изпита нищо освен леко отвращение. Всъщност вече не намираше за привлекателна тъмната и пищна красота на Рейна, а вместо това копнееше за дребничката и стройна като топола девица с коси подобни на слънцето, луната и звездите и очи с цвета на камбанките из поляните на Тистълуд. И тогава, поставен пред избора дали да посети Рейна, или да отиде да купи подарък на Алис, което със сигурност щеше да я накара да се усмихне, Лусиън без никакво колебание предпочете второто.
Не съжали за избора си особено след като тя, развълнувана от подаръка, се хвърли на врата му и го прегърна, несвързано повтаряйки благодарностите си. Погледът му докосна за миг, сетне се задържа по-продължително върху зачервеното й лице. Удоволствието, което изпита от нейната радост, бе много по-голямо от това, което щеше да намери в прегръдките на Рейна и напълно си заслужаваше да пожертва краткотрайното задоволяване на похотта.
Докато я наблюдаваше как се носи плавно в прелестната си копринена рокля, Лусиън заключи, че никоя цена не е прекалено висока за радостта да види усмивката й. Не можеше да откъсне поглед от сияещото й лице, обрамчено с меки къдрици, и от полуразтворените розови устни.