По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
„Той“ беше Барт, облечен също с елегантна ливрея. Дори имаше малка перука и копринена шапка, която свали в мига, в който зърна дамите. След като се поклони доста тромаво, той бавно приближи към Алис. Личеше, че му струва огромни усилия да сдържа усмивката си. С тържествен жест извади дясната си ръка, която до този момент криеше зад гърба си, и поднесе на Алис прекрасна бяла роза.
— Ако… ако, обичате, госпожице. За мен шъ е чест… ъъ… ще е чест, ако приемете този… с-с… — Погледна към Тидзъл, който му прошепна думата. — Символ. За мен ще бъде чест, ако приемете този символ на моите най-добри пожелания по този важен повод. — След тези думи на устните му разцъфна широка усмивка. Тидзъл и другите двама лакеи също засияха.
— Много галантно казано, Барт! — Алис не за пръв път се учуди на изумителния му напредък. Под нежните грижи на камериерките, щедро гощаван от готвача и обучаван от Лусиън и Тидзъл, той много бързо се превръщаше в съвършен джентълмен. Метаморфозата му бе толкова смайваща, че ако Алис сама не бе свидетел, никога нямаше да познае в това момче с блеснали очи и розови бузи онзи слаб и мръсен катерач.
Тя прие розата с поклон и промърмори:
— Ще нося тази роза с гордост и ще се чувствам много по-уверена и смела, след като знам, че ти толкова ме цениш и уважаваш. — Наведе се и нежно го целуна по изчервената от удоволствие буза.
— Хм… — окашля се Тидзъл. На лицето му бе изписано не по-малко удоволствие от това на Барт. — Лорд Тистълуд ми нареди да ви заведа при него, дами, веднага щом слезете долу. И след като всички знаем колко много обича Негова светлост да чака… — Даде знак на жените да го последват.
Вълнението на Алис растеше с всяка стъпка. Ами ако, за разлика от лакеите, Лусиън не одобри как изглежда? Колкото и усилено да се опитваше да се убеди, че това няма никакво значение, че всичко е само част от сватовническия й план, не можеше да загаси надеждата в сърцето си, че очите му ще светнат от възхищение, когато я види.
Толкова силно го желаеше, че докато очакваха отговора на дискретното почукване на Тидзъл, тя горещо се молеше: „О, моля те, Господи! Само този път, моля те, накарай го да каже, че съм красива! Ако го направиш, докато съм жива никога повече няма да поискам нещо за себе си. Обещавам.“
След разрешението на Лусиън да влязат, икономът отвори вратата и отстъпи назад, за да им направи път. Не смеейки да погледна към мъжа, седнал зад внушителното бюро, Алис се остави Шарлот да я отведе в средата на стаята и застина, сякаш бе манекен в моден магазин. Остана дълго в тази поза — главата й бе леко сведена, разкривайки профила, едната й ръка в ръкавица, бе отпусната върху полите на кринолина с бялата роза, а другата държеше отвореното ветрило.
— Е? — нетърпеливо попита Шарлот, след като не последва никакъв коментар.
Напрегнатата тишина продължи сякаш цяла вечност, след което я наруши един глас, който Алис разпозна, че е на Стивън:
— Дявол да го вземе, това се казва истинска красавица! Диамант! Прилича на онази скулптура на Диана, която видяхме в галерията на Дачис стрийт, нали, Лус?
Обнадеждена от възторженото му изявление, Алис се осмели да хвърли крадешком един поглед. Излегнат в дълбокото кресло до бюрото и отпуснал краката си, обути в прашни ботуши за езда върху блестящата му повърхност, Стивън я гледаше с неподправено възхищение. Когато улови погледа й, той й смигна и се засмя. Тя върна усмивката. Самочувствието й бе пораснало достатъчно, за да се осмели да погледне и към Лусиън.
Тутакси обаче то отново се срина главоломно. Маркиз Тистълуд седеше зад бюрото, подпрял брадичка върху преплетените си пръсти. Очите му бяха присвити, а устните, стиснати в гримаса, която ясно показваше, че никак не я одобрява. След кратка пауза той скръсти ръце пред гърдите си и измърмори:
— Изглежда достатъчно добре.
Алис се почувства така, сякаш бяха забили юмрук в стомаха й. Достатъчно добре? Определението „достатъчно добре“ бе твърде далеч от красива. „Достатъчно добре“ се казва тогава, когато не може да се измисли нищо приятно. Потисна разочарованата си въздишка, затвори ветрилото си и изостави позата си на манекен. Беше глупачка! Макар че напоследък Лусиън проявяваше голямо внимание към нея — развеждаше я из Лондон и й показваше красотите му — той никога не бе намеквал, че я намира привлекателна.
— Достатъчно добре? — възмутено повтори Шарлот. — Това ли е всичко, което можеш да кажеш?
Брат й сви рамене.
— Липсва й блясък.
Алис настръхна. Думите му я засегнаха до дъното на душата. Искаше й се да види колко силно ще блести той, ако бе прекарал четири мъчителни часа, докато го стягат с корсет, бодат с карфици, пудрят и къдрят.