По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
Лусиън се втренчи изумено в приятеля си, питайки се дали не е падал прекалено често, от коня си, и то върху главата си.
— Представял съм те на госпожица Рамзи безброй пъти. Ако не ме лъже паметта, дори ти предложих да я ухажваш. Както вероятно и сам си разбрал, в Англия няма по-запалена ездачка и любителка на коне от Даяна Рамзи. Тя знае повече за тях и от най-добрите коняри и Татърсол.
— Напълно си прав — въодушеви се Стивън и огледа тълпата, търсейки обекта на своето възхищение. — От устата на госпожица Рамзи не можеш да чуеш нито една глупава клюка или разни скучни бръщолевеници за тоалети, панделки и бонета. Когато я посетих миналата сряда, тя ми каза съвсем нов начин за почистване на конете и пиленето на зъбите им.
— Ти си посетил Даяна Рамзи? — Лусиън се усмихна, зарадван за тях двамата.
Стивън му върна усмивката.
— Да, но ще ти бъда благодарен, ако не бързаш да разпространяваш новини. Още не ми е показала, че се интересува от мен, освен като човек, с когото може до безкрай да си говори за коне.
— Много добре знаеш, че не обичам да сплетнича! Както и да е, ако това ще те успокои, обещавам ти да не казвам нито думичка за интереса ти към красивата госпожица Рамзи, докато не обявите годежа си.
— Много по-голям оптимист си от мен — отвърна Стивън с нетипичен за него тъжен тон.
— Защото познавам и двама ви и разбирам колко добре си подхождате. — Тупна сърдечно приятеля си по гърба. — Между другото, този следобед не бях прав, като те обвиних, че си загубил способността си правилно да преценяваш жените. Тъкмо обратното — имаш значителен напредък.
— В цяла Англия няма по-хубава и чудесна жена от госпожица Рамзи.
— Освен госпожица Феър?
Лусиън се втренчи в приятеля си и за миг загуби дар слово от внезапната промяна в посоката на разговора.
— Дори и да изпитвах към госпожица Феър нещо повече от приятелство, не бива да забравяш, че аз съм неин настойник. И като такъв, честта ме задължава да забравя своите чувства и да й намеря подходящ съпруг, както е пожелал нейният брат.
— Наистина ли? — Лицето на Стивън отново придоби познатото многозначително изражение. — И кой е по-подходящ съпруг от теб? Млад, богат и с титла. При това я харесваш. А от начина по който тя те гледа, подозирам, че чувствата са взаимни. — С кратко кимване, за да подчертае заключението си, той се отдалечи, търсейки партньорката си.
Алис? Влюбена в него? Лусиън смаяно се втренчи в гърба на Стивън. Би ли могло да е истина? Бавно, защото изненадата му пречеше да мисли, маркиз Тистълуд започна да гадае какво би станало, ако предположението на Стивън се окажеше вярно. Ако Алис наистина го обичаше, може би идеята да я ухажва не бе чак толкова лоша. Както Лоти постоянно му изтъкваше, вече отдавна трябваше да се е оженил и да е напълнил детската стая с наследници. А и той искрено харесваше Алис. Достатъчно, за да си представи без никакво усилие как прекарва остатъка от живота си с нея.
Внезапно изпита желание да си вземе нещо за пиене и да се уедини някъде, където на спокойствие да се вдълбочи в мислите си, затова се извърна и си запреправя път през тълпата. Беше по средата на стаята, когато го заговориха лорд Стантън и лорд Брадуел. Лусиън с усилие потисна досадата си, кимна към двамата светски сплетници и неохотно промърмори:
— Стантън. Брадуел.
— Прекрасен бал, Тистълуд! — ентусиазирано възкликна Брадуел и вдигна монокъла си, за да огледа претъпканата бална зала. — Невероятна блъсканица!
— Да — съгласи се Стантън. — Тъкмо казвах на Брадуел, че тази вечер е много оживено. Според мен присъстват поне стотина души повече, отколкото бяха на дебюта на дъщерята на лорд Маси миналата седмица.
— Така ли? — разсеяно попита Лусиън, опитвайки се да измисли подходящо извинение, за да се отърве от тях по-скоро.
Стантън и Брадуел кимнаха едновременно.
— Трябва да кажа, мой скъпи приятелю, че госпожица Феър е всичко, което ни разказа за нея, а дори и повече Вече се вдигнаха най-малко дузина тоста в чест на изключителната й красота — заяви Брадуел.
— Чух, че също толкова млади благородници са заявили намерението си утре да й направят посещение — добави Стантън, за да не остане по-назад. Засмя се и потупа Лусиън по гърба. — Струва ми се, че спокойните ти дни са свършили, Тистълуд.