По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
— Заплеснал си се, Лус! — Един приглушен и далечен глас прекъсна замечтания му унес. Лусиън примигна. Какво, по…
Усещането му за реалността бавно се завърна сред хаоса от звуци и видения. Колко странно! Намръщи се и тръсна глава. Много странно! За няколко мига сякаш целият свят бе изчезнал и бяха останали само те двамата с Алис.
„Любовта те кара да се чувстваш така, сякаш сте само двамата на този свят, дори и да сте заобиколени от шумна и оживена тълпа.“ Очите му се присвиха, когато без усилие си припомни откъде му бе хрумнала тази мисъл. Обае го чувство на несигурност, тъй като отново преживя това, което бе изпитал онази нощ в библиотеката — нещо едновременно плашещо и възбуждащо.
Възможно ли бе Стивън да е прав? Нима приятелството му с Алис се бе превърнало в онова мистериозно чувство, наричано любов? Не бе сигурен, понеже не го познаваше И все пак, след като подложи всичко на внимателен анализ и го сравни с онова, което бе прочел и чул за любовта, Лусиън стигна до извода, че е напълно възможно. По дяволите, не само е възможно, а…
— Лус? — Това бе същият глас, но този път по-висок и ясен, при това с насмешлива нотка. — Добре ли си? — Някой го потупа по рамото. — Доста си се зачервил, стари приятелю. Да ти донеса ли нещо за пиене?
Лусиън се усмихна. Извърна се и кимна сърдечно на Стивън, а усмивката му се разшири, когато забеляза, че за пръв път приятелят му не изглежда така, сякаш току-що е паднал от коня. Тъкмо обратното. С елегантното вечерно облекло, с тъмнокестенявата си коса, вчесана в артистичен безпорядък, Стивън наистина представляваше доста внушителна гледка. От погледите, които се стрелкаха към него иззад ветрилата, ставаше ясно, че дамите са го оценили по достойнство.
Музиката спря и вниманието на Лусиън отново бе привлечено от повереницата му, която в този миг бе поканена от лорд Дрейк.
— Госпожица Феър и Дрейк са чудесна двойка, нали? — лениво попита Стивън.
Лусиън сви рамене, възмутен от начина, по който Дрейк зяпа деколтето на Алис. Похотливо конте! Прииска му се да го извлече навън и да го хвърли в първата му попаднала паяжина с най-огромния паяк!
— В клуба залаганията са дванадесет към пет, че ще спечели ръката й преди края на сезона — продължаваше Стивън, — макар че аз ще заложа на съвсем друг кандидат.
Последното накара Лусиън да отмести буреносния си поглед от Дрейк и да го насочи към приятеля си.
— Те се обзалагат кой ще спечели ръката на Алис? — невярващо възкликна той.
— Ммм… да…
— А кой, по дяволите, е виновникът за този облог? — Щеше да го разкъса с голи ръце.
Стивън го озари с най-ослепителната си усмивка.
— Аз.
— Ти? — задави се приятелят му, питайки се дали като се вземат предвид обстоятелствата, съдът ще го осъди за убийство, ако го удуши на секундата.
Стивън кимна.
— Знаеш, че аз самият много харесвам госпожица Феър. И понеже исках да бъда сигурен, че дебютът й ще има пълен успех, се обзаложих, че ти самият ще се кандидатираш за ръката й още преди края на сезона. Сметнах, че това ще съблазни висшето общество да дойде тук, за да види…
— Аз? — Гласът на Лусиън прогърмя толкова високо, че неколцина се обърнаха.
— Тц, тц, Лус! — игриво го смъмри Стивън и кимна с усмивка към изумената им публика. — Струва ми се, че излишно привличаш погледите.
— Днес следобед много ясно ти заявих, че не съм влюбен в госпожица Феър. И съм повече от сигурен, че няма да й предложа брак — изсъска вбесеният маркиз Тистълуд.
— Ще поживеем и ще видим — нехайно сви рамене приятелят му. — Каквото и да стане, моят план постигна очаквания ефект. — Махна с ръка към оживената тълпа наоколо. — Погледни, тази вечер тук се е събрал целият хайлайф, за да види с очите си тази, която е успяла да завладее сърцето на могъщия маркиз Тистълуд.
Лусиън продължи да се мръщи недоволно, а Стивън го шляпна по гърба.
— Не унивай, Лус! Дрейк беше в клуба, когато направихме облога и заяви, че има най-сериозно намерение да ухажва Алис. Без съмнение ще я спечели преди края на сезона и така ще сложи край на догадките.
— Това надуто конте? Ще спечели Алис? — презрително изсумтя Лусиън, насочвайки убийствените си мисли от Стивън към Дрейк. — Те изобщо не си подхождат.
— Но ти самият смяташе, че отлично си пасват и дори го включи в списъка с кандидати за ръката.
— Това беше преди да го опозная. Сега промених мнението си.
Стивън се засмя и му хвърли един от многозначителни те си погледи, които особено вбесяваха Лусиън.
— Според мен мнението ти се е променило не защото си опознал по-добре Дрейк, а нея. — Канеше се да добави още нещо, но в този миг музиката свърши. — А! — възкликна той и поправи безупречната си вратовръзка. — Сега те моля да ме извиниш. Госпожица Рамзи ми обеща този танц. Чудесно момиче е тази госпожица Рамзи! — Стивън изпъна ръкавиците си. — Не разбирам защо не си ни запознал още преди години.