Безсмъртие в смъртта

— Трябваше да се досетя, че другите наематели ще й съобщят за случилото се.

— О, да, всички ние трябва да притежаваме телепатични способности. Слушай, не мисли повече за това. Касто обади ли се?

— Още не.

— Как вървят нещата между вас?

Пийбоди леко се усмихна.

— Снощи бяхме заедно. Уж щяхме само да вечеряме, но нали знаеш как стават тези работи… Кълна се, че не съм спала така непробудно от детството си. Не съм предполагала, че сексът е най-доброто сънотворно.

— Ако ме беше попитата, щях да ти кажа.

— Така или иначе веднага, след като ти ме повика, се обадиха и от отдела на Касто. Предполагам, че той е познавал жертвата и че може да окаже помощ при идентифицирането.

Ив само изсумтя. Когато се озоваха пред кабинета и почукаха, Уитни ги покани да влязат и да седнат, сетне се обърна към Ив:

— Лейтенант, зная, че след малко ще получа писмения ти доклад, но предпочитам лично да ми разкажеш за последното убийство.

— Да, сър. — Тя му съобщи адреса и описа мястото на престъплението, както и състоянието на трупа. Подробно описа намереното оръжие, раните и уведоми командира за лекарското заключение относно времето, по което е настъпила смъртта. После добави: — Пийбоди разпита всички съседи, но без резултат. Ще проведем и втори разпит. Жената, която е живеела заедно с покойния, ни даде ценна информация.

Уитни повдигна вежди. Тя още носеше изцапаната си риза и разкъсаните панталони.

— Разбрах, че си имала проблеми с нея.

— Нищо сериозно. — Ив вече бе решила, че няма да повдига обвинения срещу нея — стигаше й това, че здравата я бе наругала. — Тя е бивша улична проститутка, която се е отказала от занаята, тъй като нямала достатъчно пари да поднови разрешителното си. Освен това е наркоманка. Според показанията й с покойния са били в апартамента до към един след полунощ. Пийнали вино и взели от наркотика, наречен „екзотика“. После той заявил, че трябва да свърши някаква работа. Жената взела други таблетки и изгубила съзнание. Алибито й се потвърждава, понеже патологът смята, че смъртта е настъпила около два часа.

— Като съдим по веществените доказателства, предполагаме, че Хлебарката е бил убит на мястото, където го намерихме сутринта. И още, че е загинал от ръката на човека, очистил Бумър, Мъпит и Пандора. — Пое си въздух и продължи да докладва: — Провеждащият разследването, както и други лица могат да свидетелстват къде се е намирала Мейвис Фрийстоун по времето, когато е извършено убийството.

За момент Уитни остана безмълвен, загледан в лицето й. После промълви:

— Нито аз, нито прокурорът намекваме, че госпожица Фрийстоун е свързана с това убийство. Между другото вече имам резултатите от теста, извършен от доктор Майра.

— Тест ли? — Ив подскочи като ужилена и забрави всякакви формалности. — Но нали беше насрочен за понеделник?

— Променихме датата — невъзмутимо заяви командирът.

— Защо не ме предупредихте? — Тя си спомни неприятните преживявания в залата за тестове и сърцето й се сви. — Исках да бъда до нея.

— Решихме, че е по-добре да не присъстваш. — Той вдигна ръка. — Преди да си изпуснеш нервите, при което рискуваш да проявиш неподчинение, ще ти съобщя следното: в доклада си доктор Майра подчертава, че госпожица Фрийстоун е издържала всички тестове. Детекторът на лъжата потвърждава верността на показанията й. Психиатърката смята, че обектът на изследванията е неспособен на необикновената жестокост, с която е била убита Пандора. Разбира се, тя се изразява с доста засукани думи, но в общи линии става ясно, че препоръчва обвиненията срещу госпожица Фрийстоун да отпаднат.