Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Какво правиш в този долнопробен квартал, Рурк?
Той се озърна и видя, че Фийни незабелязано се е приближил.
— Живял съм и в по-долнопробни.
— Както мнозина от нас. — Ирландецът въздъхна и извади увита кифла от джоба си. — Закусвал ли си?
— Благодаря, не съм гладен. Ти си хапни.
Фийни изяде кифлата на три залъка и заяви:
— Отивам да проверя как се справя нашето момиче. — Той се запъти към кордона, като побърза да покаже значката си на униформените полицаи. Доближи се до Ив и промърмори: — За щастие репортерите още не са надушили за убийството.
Тя вдигна поглед.
— Убийствата в този квартал не представляват сензационна новина. Хиените ще се появят едва когато разберат по какъв начин е извършено. — Тя коленичи до трупа и попита: — Свършихте ли със снимките? — Операторът кимна и тя пъхна под мъртвеца ръцете си, покрити със специален спрей. — Хайде да го обърнем, Фийни.
Мъжът беше паднал или бе захвърлен по лице, под главата му се беше събрала огромна локва кръв, която беше изтекла през голямата дупка на тила му. Когато го преобърнаха, видяха, че лицето му представлява ужасяваща гледка.
— В джобовете му не са открити никакви документи — обясни Ив. — В момента Пийбоди разпитва обитателите на сградата с надежда, че ще открием някого, който е познавал мъртвеца или е видял какво се е случило.
Фийни огледа зданието. Намираха се откъм задната му страна, където имаше няколко прозореца, защитени с решетки. Трупът лежеше сред асфалтирания двор, осеян с ръждясали метални отпадъци и купчини боклук.
— Пейзажът не е особено привлекателен — промърмори ирландецът. — Още ли не са го идентифицирали?
— Взех отпечатъци от пръстите му и един от униформените в момента ги проверява. Открихме и оръжието на престъплението — метален прът, който беше захвърлен наблизо. — Тя огледа трупа с присвити очи. — В случаите с Бумър и Хета Мъпит убиецът не беше оставил оръжието. Захвърлил е бастуна в ателието на Леонардо, за да открием по него отпечатъците на Мейвис. А сега се подиграва с нас, Фийни, като оставя оръжието на място, където и слепец би го видял. Е, какво мислиш за този? — Тя пъхна пръст под розовите тиранти, които придържаха панталоните на мъртвия.
Фийни само изсумтя. Непознатият беше облечен по последна мода. Носеше бермуди на разноцветни райета, лъскава жълтеникава тениска и скъпи сандали, украсени с мъниста.
— Мисля, че е хвърлял луди пари за безвкусни дрехи — промърмори ирландецът и отново огледа сградата. — Ако е живеел тук, положително не е влагал средствата си в недвижими имоти.
— Навярно е бил дребен пласьор на наркотици — предположи Ив. — Обитавал е този квартал, тъй като тук е въртял търговията си. — Забеляза, че към тях се приближава униформен полицай и се изправи.
— Открихме самоличността на мъртвеца, лейтенант. Името му е Ламонт Роу, известен като Хлебарката. Доста често си е имал работа с полицията, главно заради производство и пласиране на наркотици.
— Някой от колегите използвал ли го е като информатор?
— Не открих данни за това.
Ив изгледа ирландеца изпод око, който изръмжа в знак, че е разбрал какво се иска от него — да се порови из всички полицейски файлове и да намери необходимата информация.
— Добре, помолете да вдигнат трупа, след което „метачите“ да се заемат за работа. Спешно ми е необходима справка от токсикологията — Огледа се и забеляза Рурк. — Ще трябва да ме вземеш със себе си, Фийни — колата ми е в сервиз.
— Дадено.
— Изчакай минутка. — Отиде до кордона и се обърна към Рурк: — Май спомена, че отиваш в службата.
— Така е. Приключи ли тук?
— Имам още малко работа, Фийни ще ме закара до управлението.
— Убийството е дело на същия човек, който е извършил и другите три.
Ив понечи да му се сопне, че това не е негова работа, сетне вдигна рамене. Само след час медиите ще разгласят всички подробности.
— Може би си прав, особено ако се съди по лицето, което е смазано до неузнаваемост. Трябва да…
Тя млъкна и рязко се обърна, когато дочу пронизителни писъци, наподобяващи вой на сирена. Някаква жена само по червени бикини, изхвърча от сградата. Блъсна двама полицаи, които пиеха кафе, повали ги като кегли на земята и се втурна към мъртвеца.
— Това е върхът! — промърмори Ив и се спусна да я спре, при което двете се строполиха върху асфалта.