Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— Това е много магма — промърмори Джъстин.
— Смята се обаче, че в някои светове на Доминиона има още по-впечатляващи примери от този род. Във всеки случай, извърших компютърно моделиране и стигнах до извода, че съществува голяма вероятност в горните слоеве базалтът да съдържа богата на метал скала. Ако наистина е така, на стотина метра под повърхността на почвата квазаманците имат естествен вълновод за нискочестотни радиовълни, който може да послужи за вкопана антена. Такъв вид система е използвана и по-рано, но с металната руда базалтът ще задържа всички сигнали и много малко ще излизат от него, за да бъдат хванати.
Джъстин тихо изсвири.
— Хитро. Много хитро. Природно опроводена планета. — А ако беше вярно, щяха да отпаднат и последните му колебания за телепатичните способности на мохите на дълги разстояния. Това бе от изключително значение. — Кога ще разбереш дали си права?
Гуен отново въздъхна.
— Предполагам, че няма да сме сигурни, докато вашата разузнавателна мисия не открие антените. — Тя го погледна и се надигна. — А сега най-добре да си тръгвам. Алмо ме чака, за да ме закара в хотела. По-късно пак ще говорим.
— Благодаря ти, че намина — каза Джъстин. — Не се безпокой. След ден-два приключвам с проучванията и след като ги представя в Съвета, ще мога да прекарвам повече време със семейството си.
— Сигурно. Е… лека нощ.
— Лека нощ, лельо Гуен.
Цяла минута след нейното излизане Джъстин седя на мястото си, вперил очи в затворената врата. Сто метра под повърхността квазаманците имат базалтов вълновод! Тридесет етажа, малко повече или малко по-малко… приблизително колкото бе дълбочината на сградата в Пурма, от която беше избягал. Дали тази сграда не беше локален комуникационен център, а не промишлен комплекс, както смяташе? Ако бе така…
Ако бе така, с преждевременното си измъкване оттам той наистина беше изгубил малко, което да е от жизнено важно значение.
Може би, в края на краищата, не се бе провалил? Или най-малкото — не толкова много, колкото си мислеше.
Беше добре да го знае. Но в последна сметка това нямаше практическо значение. На Квазама все още ги чакаше много работа, която само той и неговите колеги-кобри можеха да свършат.
Джъстин се обърна към писалището и отново се залови за работа.
(обратно)Стигър не беше нито впечатлен, нито убеден от аргументите на Джони. Очевидно, това важеше и за много от останалите.
— Телепатична птица! — изсумтя Вартансън. — Хайде сега… не мислиш ли, че е прекалено?
Джони едва се сдържаше.
— А какво ще кажеш за градоустройството? — попита той.
— Какво да кажа за него? — отвърна Вартансън. — Има поне сто възможни обяснения. Може мохите да заболяват, ако не се размножават редовно, а жителите на града да не желаят да правят излети в горите, за да им осигурят подходящи условия. Може защитните стени да не помагат за опазване на градовете от стадата бололини и това да е най-доброто решение, което са намерили.
— Тогава защо изобщо са построили градове? — продължи да упорства Джони. — Квазаманците обичат децентрализацията… защо не са се ограничили с изграждането на села?
— Защото при определена концентрация на населението съществуват социални и икономически предимства — обади се Феърли. — Скриването на подземната им промишленост, например, е една достатъчно основателна причина.
— А връзката между спукитата от Такта и квазаманските мохи е неубедителна… и заключенията, до които стигаш за тези спукита, са смешни — каза Рой. — Съжалявам, но е така.
— Това е доста произволна преценка за човек, който не разбира нищо от биология — отвърна язвително Джони.
— О, така ли? Е, тогава може би трябва да попитаме нашия биолог. — Рой се обърна към Телек. — Лизабет, какво е твоето мнение?
Телек го погледна хладно, после бавно огледа присъстващите.
— Аз мисля — заяви най-после тя, — че е наложително да открием каква е истината. И е най-добре да го направим колкото се може по-бързо.
Настъпи неловка тишина. Смутен от неочакваната подкрепа, Джони погледна към Телек.
— Ти съгласна ли си, че мохите влияят върху действията на квазаманците? — попита той.
— Съгласна съм, че мохите са нещо повече от онова, на което приличат — отговори Телек. — И ние непременно трябва да разберем какво е това, което е в повече.
Стигър се прокашля.
— Лизабет… разбирам, че професионалните ти интереси са насочени повече към мохите, отколкото към технологическата база на квазаманците, но…