Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
ЦРУ и специалните армейски сили
Стратегическата програма „Селце“ не беше единственият опит за умиротворяване. В края на 1961 г. специалните сили на сухопътните сили започнаха да прилагат изработената в ЦРУ програма на Групата за гражданска отбрана (ГГО), чиято цел беше да отреже достъпа на виетнамските комунисти до храни, припаси, доброволци и разузнавателна информация в централните плата на Виетнам и както се надяваха, да блокира или поне сериозно да затрудни достъпа на СВА до Виетнам по „Пътеката на Хо Ши Мин“.
Платата бяха населени предимно от различни малцинствени групи и примитивни племена, известни под общото име планинци (това название беше останало от французите) — въпреки че и други малцинствени групи и племена живееха в други затънтени части на страната, прогонени отдавна от по-плодородните равнини от виетнамците (мнозина от тези други групи също участваха в ГГО). Както в Лаос с мео и кха, планинците и други такива групи бяха презирани от виетнамците, които ги смятаха за диваци. Виетнамското правителство никога не изпитваше особено желание да превърне планинците в сила срещу въстаниците, понеже такава сила можеше лесно да се обърне срещу всички виетнамци.
Поради тези отношения програмата ГГО се изпълняваше отначало само от американци — а именно от ЦРУ и специалните сили — и беше съвсем слабо свързана със стратегическата програма „Селце“. Въпреки че програмата беше замислена и финансирана от ЦРУ, задачата за изработване на специфична стратегия и нейното прилагане се падна на специалните сили. През ноември 1961 г. две А-отделения на специалните сили бяха изпратени от 1-ва група на специалните сили в Окинава, за да стартират програмата.
Разработената от специалните сили стратегия, наречена Програма за защита на селата, беше проста и отбранителна по характер.
А-отделенията щяха да се разположат в някой район, да спечелят доверието на хората в местните села и да започнат да подготвят прости укрепления. Междувременно щяха да набират и обучават хора от местните села за формиране на малка полувоенна „ударна сила“, предназначена и обучена да осигури на селата постоянна защита. Те щяха да изпращат подкрепления на атакувани села и да поставят засади срещу виетнамските комунисти.
Веднъж организирали ефективна ударна сила, специалните сили се заеха с организирането и обучението на местните хора за „селска отбрана“. Групи от тези хора получаваха основно обучение за боравенето с оръжие, отбрана и изграждане на укрепления около селата и бойни умения само в случай на атака срещу собственото им село. На всяко село бе осигурена радиостанция, което им позволяваше да се свързват с екипите на специалните сили и ударната сила за подкрепления в случай на беда.
След организиране на селската отбрана екипите на специалните сили надзираваха програми за подобряване качеството на живот на селяните. Те създадоха амбулатории и осигуриха елементарни медицински грижи, изградиха убежища, подобриха хигиената и помагаха с всичко, с което можеха. Веднага след създаването на взаимноподкрепяща се група села процесът започна отново и периметърът бе разширен с включването на нови села.
Успехът на двете А-отделения беше изключителен и до април 1962 г. в програмата влязоха доброволно четирийсет села от провинция Дарлак. През май 1962 г. бяха изпратени още осем екипа във Виетнам от Окинава и успехите продължиха. През юли ЦРУ поиска още шестнайсет екипа от специалните сили и до август в програмата участваха двеста села. В общи линии отбранителната стратегия на специалните сили, фокусирана върху отрязване достъпа на Виетконг до местното население и ресурсите, които то можеше да му осигури, работеше много добре.
Тя се различаваше значително от стратегическата програма „Селце“ по това, че успя да осигури ефективно присъствие и не включваше принудително преселване.
КВПВ поема командването
Докато размерите, размахът и ефективността на ГГО продължаваха да нарастват, се появи съмнение, че ЦРУ не разполага с персонал и ресурси за ръководство на големия брой участващи войници от специалните сили. Затова Вашингтон реши да прехвърли контрола върху операциите на специалните сили от ЦРУ на КВПВ. Това прехвърляне (наречено операция „Планински път“) бе завършено през юли 1963 година. Щом КВПВ пое командването, започнаха да се променят както мисиите на специалните сили, така и изпълнението на програмата ГГО.
Тази промяна не беше положителна. КВПВ не разбираше нито природата на специалните операции, нито специалните изисквания на антивъстаническата борба.