Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
Спря за миг пред задната врата на къщата си, очите му пробягаха наоколо. Искаше да бъде сигурен, че никой не му обръща внимание. Често му се случваше да се прибира в късните утринни часове. Появата на линейката през нощта и суматохата около пренасянето на Кони със сигурност бяха пробудили любопитството на съседите, но въпреки това наоколо не се виждаше никой. Денят беше хубав, един от последните топли дни на циганското лято. Наоколо цареше тишина, ненарушавана дори от обичайния кучешки лай.
Влезе в къщата и се насочи право към хладилника. Наля си щедра порция водка, облегна се на барплота и с благодарност отпи. Все още беше нервен от факта, че тялото на Кони беше откарано за аутопсия в болницата Кингс Каунти. След кратко колебание той реши да го придружи, въпреки че вече го беше идентифицирал в болницата Кони Айлънд. Хранеше тайни надежди, че по някакъв начин ще съумее да разубеди докторите за планираната аутопсия. На практика обаче стана така, че изобщо не успя да се доближи до някакъв доктор. Жената, към която го насочиха, се представи като медицински следовател. Той счете за нужно да повтори и пред нея историята с астмата и алергията, а в отговор тя обясни, че аутопсията ще бъде извършена по някое време след осем, когато започва работното време на патолозите.
Прибра се у дома някъде около пет. Макар и изтощен до смърт, той знаеше, че няма да може да заспи. По тази причина изкара таксито, решен да направи няколко курса в часовете на утринното оживление.
Решението се оказа добро. Не само изкара добри пари, но и успя да прогони тревогата от главата си. Но някъде към десет и половина настъпи затишие и той реши да се прибере. Не можеше да върти цял ден, тъй като имаше и друга, доста по-важна работа. Изгаряше от нетърпение да се спусне в тайната си лаборатория.
Наложи си да хапне малко сирене, въпреки че изобщо не изпитваше глад. Червата му куркаха, тъй като след снощната пица бе минал само на водка и кафе. Започна да дъвче, а очите му се спряха на телефона. Медицинската следователка му беше дала един номер, на който можеше да провери кога ще освободят тялото за погребение, а и да съобщи името на погребалната агенция, която си е избрал. Дали вече са свършили, запита се той. Инстинктивно усещаше, че колкото по-бързо изкара Кони от Съдебна медицина, толкова по-добре.
Вдигна слушалката и набра номера. За негова изненада насреща вдигна жив човек, а не телефонен секретар. Представи се и попита за трупа на жена си.
— Как беше фамилията? — попита жената насреща.
— Давидов — отвърна Юри. — Кони Давидов.
— Задръжте така, трябва да проверя…
Юри усети как пулсът му се ускорява. Мразеше всякакви контакти с бюрокрацията.
— Нямам Давидов — обади се след малко операторката. — Сигурен ли сте, че жена ви е докарана в бруклинския отдел?
— Разбира се — отвърна Юри. — Аз самият бях с нея.
— Как се пише Давидов?
Юри продиктува фамилията си буква по буква, раздразнението му нарасна. Може би вече имат диагноза и са уведомили полицията. Може би ченгетата вече пътуват насам и…
— О, ето го! — възкликна с облекчение жената. — Нищо чудно, че не го открих веднага. Съпругата ви не е била аутопсирана.
— Все още? — сбърчи вежди Юри.
— Не, не — побърза да каже операторката. — Лекарите са решили, че аутопсия не е необходима.
— Защо? — учудено прошепна Юри. Новината беше твърде хубава, за да е истина.
— На нас не ни дават обяснения — отвърна жената. — Ще трябва да говорите с дежурния лекар, днес той се казва доктор Рандолф Сандърс. Почакайте за момент, веднага ще ви свържа!
Юри понечи да каже, че няма желание да разговаря с никакви доктори, но в слушалката вече прозвуча асансьорната музика на изчакването.
Докато чакаше, направи опит да овладее възбудата си. Решението Кони да не бъде аутопсирана беше наистина добра новина, стига да е истина. Пръстите му нервно забарабаниха по плота, а чашата с водка сякаш сама отскочи до устните му.
— Доктор Сандърс — прозвуча приятен мъжки глас, който прекъсна музиката. — С какво мога да ви помогна?
Юри нервно обясни кой е и каква информация е получил.
— О, да — рече доктор Сандърс. — Запознат съм много добре с този случай. На практика именно аз реших, че аутопсията е излишна…
— Значи ще освободите тялото? — попита Юри.
— Разбира се. Погребалната ви агенция може да го вдигне по всяко време. Мисля, че се бяхте спряли на „Стрикландс“…
— Точно така — кимна Юри. — Трябва ли да им позвъня?
— Убеден съм, че от моргата вече са го сторили — отвърна доктор Сандърс. — Или ще се обадят всеки момент.