Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Веднъж се случи да им преподава учител по заместване, който не бе запознат със странностите ѝ. Той я беше принудил да отговори на един въпрос в часа по математика. Тя бе изпаднала в истерия и бе започнала да удря и да рита учителя. Лисбет Саландер завърши основното си образование и се премести в друго училище, без да има дори и един приятел, с когото да си вземе довиждане. Тя бе момичето със странно поведение, което никой не обичаше.
След това навлезе в пубертета, когато се случи Онова Ужасно Нещо, за което дори не искаше да си спомня. Това бе последният ѝ пристъп, който само бетонира модела ѝ на поведение и стана причина да бъдат извадени на бял свят записките в медицинския ѝ картон от основното училище. След този случай официално бе обявена от правосъдието за… ненормална. Особнячка. Лисбет Саландер разбираше, че е различна, и без това да е документирано на хартия. От друга страна обаче, това не я притесняваше, докато неин настойник бе Холгер Палмгрен, когото можеше да върти на малкото си пръстче, ако се наложеше.
Но когато в живота ѝ се появи Бюрман, обявяването ѝ за неспособна да се грижи за себе си започна да ѝ тежи много повече. Към когото и да се обърнеше, рискуваше да попадне в капан. Какво щеше да се случи, ако загубеше битката? Щяха ли да я институционализират? Да я затворят в лудница? Това наистина не можеше да бъде каквато и да било алтернатива.
ПО-КЪСНО ПРЕЗ НОЩТА, докато Сесилия Вангер и Микаел лежаха неподвижно, преплели крака, и гърдите ѝ бяха притиснати към тялото му, тя го погледна.
– Благодаря. Доста отдавна не го бях правила. Бива си те в леглото.
Микаел се усмихна. Винаги се радваше по детски, когато хвалеха сексуалните му способности.
– Добре се позабавлявах – рече Микаел. – Бе неочаквано, но забавно.
– С удоволствие бих повторила – каза Сесиля Вангер. – Ако имаш желание.
Микаел я погледна.
– Да не би това да означава, че искаш да си хванеш любовник?
– Един occasional lover – отвърна му Сесилия Вангер. – Само че искам да си тръгнеш, преди да заспя. Не искам утре, като се събудя, да си до мен в леглото и да ме видиш, преди да съм успяла да се раздвижа и да си пооправя лицето. Освен това ще се радвам, ако не разкажеш на цялото село какво правим...
– Не мисля да го правя – каза Микаел.
– Най-вече не бих искала Изабел да разбере. Тя е такава свиня.
– И най-близката ти съседка. Вече се срещнах с нея.
– Да, но за щастие входната ми врата не се вижда от къщата ѝ. Микаел, моля те да бъдеш дискретен.
– Обещавам.
– Благодаря. Пиеш ли?
– Понякога.
– Ще ми се да си направя някакъв плодов коктейл с джин. Искаш ли?
– С удоволствие.
Тя се уви с един чаршаф и слезе на първия етаж. Микаел използва момента да посети тоалетната и да се измие. Когато тя се върна в спалнята с кана вода с лед и два джина с лимон, го завари да стои гол и да разглежда етажерката ѝ. Те се чукнаха.
– Защо ми дойде на гости? – попита го тя.
– Без особена причина. Исках само…
– Седял си си вкъщи и си четял материалите по разследването на Хенрик. След това си решил да дойдеш при мен. Не са нужни кой знае какви способности, за да се досети човек какви мисли ти се въртят в главата.
– Запозната ли си с разследването?
– Чела съм части от него. То бе неизменна част от целия ми съзнателен живот. Не можеш да общуваш с Хенрик и да останеш безразличен към загадката на Хариет.
– Всъщност тя е доста очарователна сама по себе си. Искам да кажа, че става въпрос за мистерията на затворената стая, която обаче се разиграва на цял остров. На човек му се струва, че нищо в разследването не следва нормалната логика. Всеки въпрос е оставен без отговор, всяка следа води до задънена улица.
– Хмм, ето така се раждат фикс-идеите.
– Ти си била на острова през онзи ден.
– Да. Бях тук и станах свидетел на цялата лудница. По това време всъщност живеех и учех в Стокхолм. Ще ми се онзи ден да си бях останала там.
– Каква беше тя всъщност? Мненията на хората за нея очевидно доста се различават.