Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Или пък от ръмженето, което изведнъж се надигна в гърдите му.
- Другият мъж - бавно каза той, подреждайки късчетата информация по местата им. - Онзи, с когото ми каза, че се срещаш. Пила си от него.
Мариса бавно кимна.
-Да.
Бъч рязко се изправи.
- Често?
- Ами... четири или пет пъти.
- И разбира се, той е аристократ.
- Ами, всъщност да.
- И от него би станал прекрасен, приемлив за обществото партньор, нали? За разлика от някакъв си скапан човек!
-Бъч, в това няма нищо романтично. Кълна се.
Да, може би от нейна страна наистина беше така. Но Бъч не можеше да си представи, че някой мъж няма да иска да прави секс с нея. Копелето би трябвало да е импотентно или нещо такова.
- Но той си пада по теб, нали? Отговори ми, Мариса. Този твой супергерой с геройската си кръв... желае те, нали? Нали?
Господи, откъде идваше тази животинска ярост?
- Той знае, че аз не изпитвам такива чувства към него.
- Целувал ли те е?
Когато Мариса не отговори, Бъч изведнъж се зарадва, че не знае името и адреса на този негодник.
- Повече няма да го използваш. Сега имаш мен.
- Бъч, не мога да се храня от теб. Ще изпия твърде... Къде отиваш?
Бъч прекоси стаята, затвори двукрилата врата и я заключи. След това се върна при Мариса, захвърли черното си сако на пода и разтвори ризата си с такъв замах, че навсякъде се разлетяха копчета. После падна на колене пред нея, наклони глава на една страна и й предложи шията, себе си, цялото си същество.
- Ще използваш мен.
Възцари се мълчание. После нейният мирис, прекрасното й свежо ухание се усили, докато въздухът в стаята не се пропи от него. Тялото й започна да трепери, устата й се отвори.
В мига, в който вампирските й зъби се показаха, Бъч получи ерекция.
- О... да - дрезгаво каза той. - Вземи ме. Пий от мен.
- Не! - изстена Мариса, а в очите й, сини като метличина, заблестяха сълзи.
Понечи да стане, но Бъч скочи, сграбчи я за раменете й я задържа върху дивана. След това се намести между краката й, така че телата им се долепиха плътно. Мариса потрепери и се опита да го отблъсне, но той продължи да я притиска към себе си, зарови лице в шията й, ухапа я нежно по ухото, плъзна език по скулата й. Много скоро Мариса престана да се съпротивлява. И като улови предницата на ризата му, го придърпа още по-близо до себе си.
- Точно така, скъпа - изръмжа той гърлено. - Нека почувствам зъбите ти дълбоко в мен. Искам го.
Бъч сложи ръка на тила й и притисна устата й до врата си. Взрив от сексуална енергия изригна между тях, дишането им се учести, дъхът и сълзите на Мариса опариха кожата му.
Изведнъж тя сякаш се опомни и се задърпа яростно. Бъч направи всичко по силите си, за да я удържи, макар да беше ясно, че и на двамата ще им останат синини и че в крайна сметка тя ще надделее. Той беше обикновен човек и макар да беше с поне петдесет килограма по-тежък, Мариса беше по-силна от него.
Бъч можеше само да се надява тя да се предаде и да ние от него, преди той да се е изтощил докрай.
- Мариса, моля те, пий от мен - простена той с издрезгавял от борбата и от отчаянието глас.
- Не...
Сърцето му едва не се пръсна, когато тя захлипа, но въпреки това не я пусна. Не можеше да я пусне.
- Вземи онова, което е в мен. Знам, че не съм достатъчно добър, но въпреки това...
- Не ме карай да го правя...
- Трябва.
Господи, и на него му идваше да се разплаче!
- Бъч... -Тя се дърпаше отчаяно, мъчейки се да се отскубне от обятията му, а дрехите им се развяваха, докато двамата се бореха. - Не мога да се сдържам... още дълго... пусни ме... преди да съм те наранила.
- Никога.
Всичко стана прекалено бързо. Името му се изтръгна от гърдите й като силен вик и Бъч усети остра болка във врата си. Зъбите й, забиващи се във вената му.
- Мамка му... да!
Той охлаби хватката си и сложи ръка на тила й, подкрепяйки я, докато тя долепваше устни до шията му. Извика името й, когато почувства първото еротично дръпване, първото жадно всмукване, първата й глътка. Тя се намести по-удобно и удоволствието заля Бъч като вълна, в тялото му лумна огън, сякаш получаваше оргазъм. Точно така трябваше да бъде. Той имаше нужда тя да пие от него, за да живее...
В този момент Мариса се откъсна от него и се дематериали-зира, направо както беше в обятията му.
Бъч политна напред и падна по лице върху дивана, там, където тя се намираше допреди миг. Изправи се трескаво и се обърна.
- Мариса! Мариса!
Хвърли се към вратата и впи пръсти в ключалката, но не можа да я отвори.