Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Защо снощи не беше останала в Бостън? — помисли си той.

Защото е заподозряла, че го е обхванала паника, заключи.

Права беше, разбира се. Намираше се в ужас от момента, в който научи, че Маги Холоуей търси скицата, на която е нарисувано как сестра Марки подслушва.

Трябваше да намери начин да се отърве от тази жена много отдавна, но я бяха изпратили от „Престиж“ и в повечето отношения тя беше добра медицинска сестра. Естествено, много от гостите я ценяха. Всъщност, понякога той се чудеше дали тя не беше прекалено добра медицинска сестра. За някои неща като че ли знаеше повече от него.

Е, независимо какво щеше да стане между тях с Одил, д-р Лейн знаеше, че трябва да отиде в резиденцията и да направи сутрешната си обиколка.

Завари жена си да пие кафе в кухнята. Противно на навиците си, тази сутрин не си беше направила труда да сложи поне малко грим. Имаше измъчен и уморен вид.

— Зелда Марки току-що се обади — посрещна го тя с гневни искрици в погледа. — От полицията са я помолили да бъде на разположение за разпит. Не знае защо.

— За разпит? — Лейн усети напрежение да обхваща тялото му, като стягаше всеки мускул. Всичко свърши, помисли си той.

— Също така ми каза, че Сара Къшинг е дала строго нареждане нито тя, нито ти да влизате в стаята на майка й. Изглежда мисис Бейнбридж не е добре и Сара Къшинг прави необходимото за незабавното й преместване в болницата.

Одил го погледна обвинително.

— Струва ми се, че снощи бързаше да се прибереш, за да навестиш мисис Бейнбридж. Не че щяха да ти позволят да припариш до нея, но чух, че не си се мярнал в резиденцията чак до единадесет часа. Какво си правил дотогава?

77

Нийл и Робърт Стивънс отидоха с колата до отдалеченото шосе, където все още беше паркирано комбито на Маги. Сега то беше оградено с полицейски ленти, а когато слязоха от колата си, чуха лая на полицейските кучета в близката гора.

И двамата не бяха проговорили от излизането си от полицейското управление. Нийл използва времето, за да обмисли всичко, което беше научил до този момент. А то беше твърде малко, даде си сметка той, и колкото повече продължаваше неведението му, толкова по-отчаян се чувстваше.

Съзнаваше, че присъствието и проявеното от баща му разбиране бяха от жизненоважно значение за него. Нещо, което не дадох на Маги, каза си с горчивина.

През гъстите дървета и обилната растителност различаваше фигурите на поне дузина мъже. Полицаи или доброволци? — зачуди се той. Знаеше, че засега не бяха открили нищо, така че претърсването бе обхванало по-широк район. Отчаяно си даде сметка, че те очакваха да открият трупа на Маги.

Мушна ръце в джобовете си и сведе глава. Накрая наруши мълчанието.

— Не може да е мъртва — промърмори той. — Бих го почувствал, ако беше така.

— Нийл, да вървим — отвърна тихо баща му. — Дори не знам защо дойдохме тук. Като стоим, с нищо не помагаме на Маги.

— Какво предлагаш да правим? — попита Нийл и в гласа му прозвучаха гняв и отчаяние.