Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Прав си — призна той. — Не знам къде ще я открием, но няма да е тук.

78

В единадесет и половина Ърл Бейтмън чакаше шефа на полицията Брауър и детектив Хагърти на верандата на музея си.

— Ковчегът беше тук вчера следобед — заобяснява разгорещено Бейтмън. — Знам, защото правихме обиколка из музея и си спомням, че го показах. Не мога да повярвам, че някой би имал наглостта да оскверни такава важна колекция просто на шега. Всеки предмет в музея ми е купен след обстойно проучване.

Наближава Хелоуин* — продължи той, като нервно удари десния си юмрук в лявата длан. — Сигурен съм, че някакви дечурлига са ми погодили този номер. И мога да ви кажа веднага, че ако наистина е така, ще заведа дело. Никакви извинения с „детински лудории“, разбирате ли ме?

[* Навечерието на празника Вси светии. — Б.пр.]

— Професор Бейтмън, защо не влезем вътре да поговорим за това? — предложи Брауър.

— Разбира се. Всъщност в офиса ми може би има снимка на ковчега. Той е доста интересна вещ и възнамерявах да го използвам като основа за една нова експозиция, когато разширя музея. Заповядайте насам.

Двамата полицаи го последваха през фоайето, покрай облечената в черно фигура, към онова, което очевидно някога е било кухнята. Мивка, хладилник и печка все още бяха подредени покрай стената в дъното. Под задните прозорци бяха поставени картотечни шкафове. Огромно старинно бюро бе сложено в средата на стаята, а повърхността му бе покрита с хелио копия и чертежи.

— Разработвам план за изложба на открито — каза им Бейтмън. — Имам един имот наблизо, който ще свърши прекрасна работа. Моля, седнете. Ще се опитам да намеря снимката.

Ужасно е превъзбуден, помисли си Хагърти. Чудя се дали е бил в такова състояние и когато са го изхвърлили от „Латъм Майнър“? Може би не е безобидният чудак, за който го смятах.

— Нека ви зададем няколко въпроса, преди да започнете да търсите снимката — подхвърли Брауър.

— Да, добре. — Бейтмън издърпа стола от бюрото и седна.

Хагърти извади бележника си.

— Липсва ли нещо друго, професор Бейтмън? — попита Брауър.

— Не. Като че ли нищо друго не е пипано. Слава Богу, че не са вандалствали. Трябва да знаете, че може да е извършено и от сам човек, защото катафалката също липсва, а не е било трудно да се изнесе ковчегът, тъй като е на колелца.

— Къде се намираше ковчегът?

— На втория етаж, но имам асансьор за пренасянето на тежки предмети нагоре и надолу. — Телефонът иззвъня. — О, извинете ме. Вероятно е братовчед ми Лаям. Беше на съвещание, когато се обадих да му съобщя за случилото се. Сметнах, че ще се заинтересува.

Бейтмън вдигна слушалката.

— Ало — рече той и се заслуша известно време, като кимна, за да покаже, че беше обаждането, което очакваше.

Брауър и Хагърти наддаваха ухо към откъслечния разговор, докато Бейтмън информираше братовчед си за кражбата.

— Много ценна антика — разправяше той развълнувано. — Викториански ковчег. Платих десет хиляди долара за него и смятам, че го взех на сметка. Имаше оригинална вентилационна тръба и беше…