Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Женски глас. Беше чула познат женски глас да разговаря с него. Маги изстена, когато се сети чий бе този глас.

Трябва да се измъкна оттук, помисли си тя. Не мога да умра, след като знам това, не бива да умра. Тя отново ще го направи заради него. Знам, че ще го направи.

— Помощ — изкрещя. — Помогнете ми.

Вика отново и отново, докато най-сетне можа да се застави да спре. Не се паникьосвай, предупреди сетя. Най-важното е да не се паникьосваш.

Ще преброя до петстотин много бавно и после ще извикам три пъти, реши. След това ще продължа да правя така.

Чу над главата си ритмичен, приглушен звук и после усети студена капка върху ръката си. Валеше, осъзна тя, и дъждовните капки се стичаха надолу по вентилационната тръба.

81

В единадесет и тридесет шефът на полицията Брауър и детектив Хагърти влязоха в „Латъм Майнър“. Очевидно обитателите там знаеха, че нещо ставаше. Бяха се събрали на малки групички в коридора и библиотеката.

Полицаите усетиха любопитните погледи, които ги проследиха, докато прислужницата ги водеше към крилото с офисите.

Д-р Лейн любезно ги поздрави.

— Влизайте направо. На вашите услуги съм. — Посочи им къде да седнат.

Изглежда ужасно, помисли си Хагърти, като видя кървясалите очи, сивите линии около устата на доктора и избилата по челото му пот.

— Д-р Лейн, засега само ще ви зададем няколко въпроса, нищо повече — започна Брауър.

— Нищо повече от какво? — попита Лейн, като се опитваше се да се усмихне.

— Докторе, преди да заемете този пост, няколко години сте бил безработен. Защо стана така?

Лейн остана безмълвен за миг, после отвърна тихо:

— Подозирам, че вече знаете отговора на този въпрос.

— Предпочитаме да чуем вашата версия — каза му Хагърти.

— Моята версия, както се изразихте, е, че в „Колъни Нърсинг Хоум“, където аз бях лекуващ лекар, избухна грипна епидемия. Четири от жените трябваше да бъдат изпратени в болницата. Затова, когато и други получиха грипоподобни симптоми, аз, естествено, предположих, че са хванали същия вирус.

— Но не беше така — вметна тихо Брауър. — Всъщност, в крилото на старческия дом, където те са живеели, нещо с отоплението не е било наред и са се натровили с въглероден окис. Три от тях са починали. Не е ли вярно?

Лейн гледаше настрани. Не отговори.

— Не е ли вярно също, че според сина на една от тези жени загубата на ориентация при майка му едва ли би могла да се обясни с грип и той дори ви е помолил да проверите дали няма въглероден окис?

Лейн отново не отговори.

— Лишили са ви от правоспособност за груба нехайност и все пак сте успял да си осигурите този пост. Как стана това? — попита Брауър.

Устните на Лейн очертаха права линия.

— Защото хората в „Престиж Резидънс Корпорейшън“ се оказаха достатъчно справедливи да вземат предвид факта, че съм бил директор на твърде пренаселен дом с прекалено малък бюджет, че съм работил по петнадесет часа дневно и голяма част от гостите са били болни от грип, поради която причина грешно поставената диагноза е обяснима, както и че подалият оплакване мъж непрекъснато намираше недостатъци във всичко — от температурата на топлата вода, до скърцащите врати и неуплътнените прозорци.