Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]». Краткое содержание книги:
Стана.
— Намирам тези въпроси за обидни. Предлагам ви веднага да напуснете сградата. И без това ужасно разстроихте гостите ни. Някой очевидно не се е сдържал да информира всички, че ще дойдете тук.
— Сигурно е била сестра Марки — подхвърли Брауър. — Моля да ми кажете къде мога да я открия.
Зелда Марки се държеше открито предизвикателно, докато седеше срещу Брауър и Хагърти в малката стая на втория етаж, която й служеше за кабинет. Лицето й с остри черти беше почервеняло от гняв, а очите й гледаха студено и злобно.
— Пациентите ми имат нужда от мен — рече тя язвително. — Знаят, че съпругът на Джанис Нортън е извършил самоубийство, чули са и слуха, че е вършила нещо незаконно тук. Те са дори още по-разстроени от обстоятелството, че мис Холоуей е изчезнала. Всички, които се запознаха с нея, много я харесаха.
— Вие харесахте ли я, мис Марки? — попита Брауър.
— Не я познавах достатъчно, за да започна да я харесвам. От няколкото ни разговора ми се стори много приятна.
— Мис Марки, вие сте приятелка на Ърл Бейтмън, нали? — попита Брауър.
— Според мен приятелството включва и близост. Познавам и се възхищавам на професор Бейтмън. Той, както и цялото му семейство, беше много загрижен за леля си, Алиция Бейтмън, която живееше в старческия дом „Сийсайд“, където по-рано работех.
— Всъщност, Бейтмънови са били доста щедри към вас, нали така?
— Разбираха, че се грижа прекрасно за Алиция и любезно настояха да ме възнаградят.
— Да-а. Бих искал да знам защо сте решили, че лекция за погребенията би могла да е интересна на живущите в „Латъм Майнър“? Не смятате ли, че и без това много скоро на всички тях именно това им предстои?
— Полицай Брауър, зная, че нашето общество изпитва ужас от думата „смърт“. Но старата генерация е с много по-силно развито чувство за реализъм. Поне половината от гостите ни са оставили подробни инструкции как да бъдат погребани и често дори се шегуват по този въпрос.
Поколеба се.
— Ще добавя също, че доколкото бях разбрала, професор Бейтмън възнамеряваше да говори за кралските погребения през вековете, което, естествено, е доста интересна тема. Ако се беше придържал към нея… — Спря за миг, после продължи: — Трябва да призная, че използването на звънчетата разстрои някои хора, но начинът, по който Сара Къшинг се отнесе с професор Бейтмън бе безобразен. Той не искаше да стори нищо лошо, а тя постъпи с него жестоко.
— Мислите ли, че той е бил много ядосан? — попита внимателно Брауър.
— Мисля, че се чувстваше унизен и после може би ядосан, да. Когато не изнася лекции, всъщност е много срамежлив човек.
Хагърти вдигна глава от бележките си. В гласа и изражението на сестрата се бяха появили нежни нотки, които не можеха да бъдат сбъркани. Интересно, помисли си. Беше сигурен, че и Брауър го беше забелязал. Приятелството включва и близост. Струва ми се, че дамата се възмущава твърде много, реши той.
— Сестра Марки, какво знаете за една скица, която мисис Нюела Мур е направила заедно с покойната мисис Грета Шипли?
— Абсолютно нищо — отвърна рязко тя.
— Била е в апартамента на мисис Шипли. Изглежда е изчезнала след смъртта й.
— Това е напълно невъзможно. Стаята или апартаментът се заключват веднага. Всички го знаят.
— Ъ-хъ. — Тонът на Брауър стана поверителен. — Сестра Марки, само между нас, какво мислите за д-р Лейн?
Тя го погледна рязко и мина известно време, преди да отговори.
— Стигнала съм до момента, в който дори с цената да засегна някого, когото много обичам, ще рискувам да загубя отново работата си, като говоря открито. Не бих позволила на д-р Лейн да лекува дори котката ми. Вероятно той е най-глупавият лекар, когото съм срещала, а повярвайте ми, аз съм работила с доста лекари.
Изправи се.
— Имала съм също така честта да работя с превъзходни лекари. Затова не мога да разбера как хората от „Престиж“ са избрали д-р Лейн за ръководител на резиденцията. И преди да сте ме попитали, ще ви кажа, че това е причината толкова често да наглеждам гостите, за които се безпокоя. Не мисля, че е в състояние да им осигури грижите, от които се нуждаят. Знам, че понякога това може да не им е приятно, но го правя само за тяхно собствено добро.
82
Нийл и Робърт Стивънс подкараха право към полицейското управление в Нюпорт.
— Чудесно е, че си издействал това нареждане за запор вчера — каза Робърт на сина си. — Този тип беше готов да офейка. Поне така, както стана и след като банковата му сметка е блокирана, има надежда да получим обратно парите на Кора или поне част от тях.