Сбъдната любов

На следващия ден, в късния следобед, посетителят на Асеил се завърна. Докато слънцето залязваше и последните розови лъчи пронизваха гората, той гледаше на монитора си как самотна фигура със зимни ски стоеше сред дърветата, щеките бяха опряни в бедрата, а пред лицето – бинокъл. В нейните бедра, пред нейното лице, за по-правилно. Добрата новина бе, че охранителните му камери не само имаха фантастично приближение, но и фокусът и линията на наблюдение се регулираха лесно с джойстика на компютъра. Така че приближи дори още повече. Когато жената свали бинокъла, Асеил различи всяка от дългите мигли, обрамчващи тези тъмни пресметливи очи; руменината, която обагряше нежните й бузи; стабилният пулс, биещ в артерията под челюстта й. Беше предупредил Бенлуис. И все пак ето я отново тук. Бе ясно, че по някакъв начин тя бе свързана с наркодилъра, а предната нощ явно я беше разгневил, като се има предвид начинът, по който беше напуснала галерията, изглеждайки обидена. Все пак Асеил не я беше срещал преди, а това си беше странно. През изминалата година и нещо се беше запознал с всички членове на организацията на Бенлуис, от многобройните бодигардове, през маловажния персонал на галерията, до най-потайните и вещи вносители, чак до кръвния брат на мъжа, който се занимаваше с финансовите проблеми. Така че можеше единствено да предположи, че тя работеше независимо, наета с конкретна цел. Само че защо пак беше навлязла в неговото имущество? Той провери часа в долния десен ъгъл на екрана. 16:37. Обикновено този час не беше за радост, тъй като беше прекалено рано, за да се излезе навън. Ала вече беше налице по-малко дневна светлина, а това човешко изобретение, с което се манипулираше слънцето, всъщност му играеше добра роля в шест месеца от годината. Щеше да е леко горещо навън, но можеше да се справи с това.