Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
Спря касетата, пренави я и отново я пусна.
да провери… в Париж… проблеми… е наред.
не е сигурен… правилния човек за… такова…
бъде убедителен… ако обясниш важността…
аз какво… да й каже всичко?
— … много важна дипломатическа мисия… каузата за истинския мир.
в Близкия изток… необходими предпазни мерки…
— … трябва да свърши работа…
Звукът рязко се понижи. Карп каза:
— Точно сега отиват към детската площадка. Ще ги чуем отново, когато момичето се приближи достатъчно.
— … го срещне… Де Гол… оттам… до крайното местоназначение…
— … къде…
Плачът на някакъв малчуган, който викаше майка си, заглуши отговора.
— … с нея след…
— … зависи от него…
— … ами… каже не…
— Не се притеснявай, Юсеф. Приятелката ти няма да ти откаже.
СТОП. ПРЕНАВИВАНЕ. СТАРТ.
— Не се притеснявай, Юсеф. Приятелката ти няма да ти откаже.
Следващото нещо, което Габриел чу, бе гласът на майка, която хокаше сина си, задето е изчегъртал нечия дъвка от долния край на люлката и я е лапнал.
Тази вечер, докато се прибираше след работа към апартамента на Юсеф, Жаклин се отби в един магазин и купи къри. Докато се хранеха, гледаха по телевизията американски филм за германски терорист, вилнеещ в Манхатън. Габриел гледаше същия филм, но с намален звук и слушаше коментарите на Юсеф. Когато филмът свърши, арабинът го обяви за „пълен боклук“ и угаси телевизора. После каза:
— Трябва да поговорим, Доминик. Искам да те питам нещо важно.
Габриел затвори очи и се заслуша.
На следващата сутрин Жаклин слезе на метростанция „Пикадили“ и пое заедно с тълпата пътници по перона. Докато се изкачваше с ескалатора, се огледа наоколо. Хората на Юсеф сигурно я следяха. Той нямаше да я остави да се мотае без опашка по улиците на Лондон, не и след това, което бе поискал от нея предната вечер. Един чернокос мъж я гледаше от успоредния ескалатор. Когато очите им се срещнаха, той се усмихна и се опита да задържи погледа й. Жаклин си даде сметка, че е просто сваляч. Обърна се демонстративно и се взря право пред себе си.
Навън, докато вървеше по „Пикадили“, й се стори, че зърна Габриел в една телефонна будка, но като наближи, разбра, че се е припознала. Привидя й се отново, че слиза от такси, обаче се оказа, че това би трябвало да е негов по-малък брат, ако такъв съществуваше. Осъзна, че навсякъде й се привиждат негови двойници. Младежи в кожени якета, млади мъже в елегантни делови костюми, художници, студенти, доставчици — с малка промяна във външността Габриел можеше да мине за всеки от тях.
Ишърууд бе пристигнал пръв. Седеше зад бюрото си с вид на страдащ от махмурлук човек и говореше с някого по телефона на италиански език. Щом я видя, покри слушалката с ръка и каза:
— Кафе, моля.
Тя съблече палтото си и седна на работното си място. Джулиан можеше да преживее още няколко минути без кафето си. На бюрото й лежеше сутрешната поща, сред която имаше един кафяв плик. Отвори го и извади писмото:
„Отивам в Париж. Не излизай от галерията, докато не ти се обадя.“
Жаклин смачка листа на малка топка.
31. Париж
Габриел не беше докоснал закуската си. Седеше в първокласния вагон на Евростар със слушалки на ушите и прослушваше записите на малък портативен касетофон. Първият разговор между Юсеф и Жаклин. Разказът на палестинеца за клането в „Шатила“. Разговорът му с нея от предната вечер. Той извади касетата и сложи друга: срещата на Юсеф с неговата свръзка в Хайд Парк. Беше загубил представа колко пъти я бе слушал досега, но тя го тревожеше все повече. Натисна бутона за пренавиване и използва цифровия брояч, за да я спре точно на мястото, което искаше да чуе.
— … да провери… в Париж… проблеми… е наред.
СТОП.
Габриел свали слушалките, извади малък бележник от джоба си и го отвори на празна страница. Написа: да провери… в Париж… проблеми… е наред. Между думите остави пространства, съответстващи приблизително на паузите в записа.
После написа: Ние изпратихме човек да провери историята й в Париж. Нямаше проблеми. Всичко е наред.