Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— И ти си открила нещо, свързано с тази история?
— Да. Похитителите се представяха като анархисти и предаваха исканията си, написани на плакати. Открих точно такъв плакат долу, във вилата.
Грация поклати учудено глава.
— Светът става все по-малък. А кога отиде при карабинерите?
— Не съм ходила при тях. Боях се, че няма да ми повярват. Или че дори да ми повярват, няма да проявят интерес към нещо, което се е случило преди повече от двайсет години в Обединеното кралство. Изчаках да се прибера у дома, и тогава отидох при бащата на отвлечената жена. Той е много богат човек, разполага с голяма власт — от онези хора, които задвижват събитията.
Грация се позасмя мрачно.
— Само такъв човек би могъл да накара карабинерите да си вдигнат задниците и да се домъкнат дотук чак от Сиена. Сега разбирам защо толкова държаха да узнаят кой е живял във вилата.
— Да. На мен ми се стори, че там са живели хора, които са се нанесли незаконно.
Грация кимна.
— Вилата беше собственост на Паоло Тоти. Той почина, оттогава трябва да има повече от десет години. Глупав човек беше — и много суетен. Похарчи всичките си пари, за да си купи голяма къща, с която да впечатли хората, но не му останаха достатъчно, за да я поддържа както трябва. А пък после почина, без да остави завещание. Оттогава роднините му се съдят за тази вила. Делото се влачи по съдилищата, а вилата се руши все повече с всяка изминала година. Никой от роднините не иска да я ремонтира, за да не би да остане излъган, ако съдът не реши в негова полза. Престанаха дори да идват тук още преди години. Така че от време на време във вилата се нанасят разни хора. Остават, докато мине лятото, после си заминават. Последните останаха по-задълго. — Грация допи кафето си и стана. — Чувала съм само клюки, но ще отидем в Босколата и ще поговорим с приятелите ми там. Те знаят доста повече, отколкото са били склонни да кажат на надутите карабинери.
Питърхед, Шотландия
Карен оглеждаше внимателно идващия към нея Джеймс Лосън. Нямаше я вече стегнатата му стойка — с високо вдигната глава и изправен гръб. Раменете му бяха отпуснати, вървеше бавно, с малки крачки. Трите години, прекарани в затвора, го бяха състарили с десетилетие. Той се отпусна на стола от другата страна на масата и дълго се въртя и гласи, докато най-сетне се намести. Тя си каза, че това е вероятно някакъв опит от негова страна да наложи себе си поне в някакъв аспект от предстоящия разговор.
После той вдигна очи. Изражението му все още бе същото, студено и затворено — изражение на ченге. Погледът му беше пронизващ, но лицето му беше напълно неподвижно. Устните му, бледи, със синкав оттенък, бяха здраво стиснати в една тънка линия.
Карен не виждаше защо да си губят времето с общи приказки. Нямаше нещо, което би могло да бъде казано, без да предизвика размяна на горчиви обвинения.
— Имам нужда от помощта ти.
Устата на Лосън се разтегна в присмехулна усмивка.
— За кого се мислиш, за Кларис Старлинг? Ще ти се наложи да свалиш някой и друг килограм, преди да започнеш да съперничиш на Джоди Фостър.
Карен си напомни, че Лосън е изучавал тактиката на разпита в същите курсове, които бе посещавала и тя. Известно й бе всичко за засягането на слабите места на събеседника. Нищо не й пречеше да му отвърне със същото.
— За Ханибал Лектър би си струвало да мина на диета — заяви тя. — Но не и за някакво опозорено ченге, което отдавна е извадило последната си пъстърва от Лох Ливън.
Лосън повдигна вежди.
— Не са ли те пращали на курс да се поотракаш, преди да положиш изпита си за инспектор? Ако трябва да ме размекнеш, за да стана по-податлив, не може да се каже, че си избрала най-добрия път.
Карен примирено поклати глава.
— Нямам нито време, нито сили за губене с такива неща. Не съм дошла тук, за да те лаская. И двамата знаем как се действа в такива случаи. Ако ми помогнеш, животът ти между тези стени за известно време може да бъде не чак толкова ужасен. Ако ми обърнеш гръб, кой знае какъв гаден номер може да ти бъде скроен, за да се почувстваш още по-зле? От теб зависи, Джими.
— За теб съм господин Лосън.
Тя поклати глава.
— Такова обръщение предполага повече уважение от това, което заслужаваш. И ти го знаеш. — След като вече беше изразила отношението си към него, смяташе да избягва каквито и да било обръщения в по-нататъшния им разговор. Чуваше го как диша тежко през нос, в дъха му се долавяше слабо свистене при всяко издишване.