Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
Пред Крис имаше купчина снимки, които бяха разпечатали от подбраните от Стейси съобщения. Хората на тези снимки до един бяха учили заедно с Роби, и никой от тях не разполагаше с друго алиби за миналия четвъртък, освен уверенията на партньори или съпрузи. Тя започна да ги сортира отново, пренареждайки ги по някакви известни само на нея критерии.
— Винаги би могла да поговориш с нея — каза тя.
— Но Тони каза, че тя вече е отхвърлила тази версия.
Пола се пресегна за снимките и започна да ги оглежда критично. Повечето разпечатки бяха добри — приличаха на хора, не като на обичайните моментални полицейски снимки.
Крис сви рамене.
— Имаш право да правиш каквото пожелаеш в свободното си време, стига да не излагаш на опасност хода на текущото разследване.
— А трябва ли изобщо да се заемам с това? — с напредването на вечерта Пола все повече губеше увереност, че е редно да изпълни молбата на Тони.
Крис опря длани на малката масичка, с палци под плота, сякаш се канеше да я обърне с едно рязко движение.
— Навремето имаше човек, комуто дължах услуга — бях убедена в това. Малко като твоя случай с Тони, но причините бяха различни. И тя ме помоли за нещо. Трябваше й един телефонен номер, нищо повече. Телефонен номер, който аз можех да открия много лесно, а тя не можеше, не и без да започнат да я разпитват защо й трябва. Така или иначе, аз направих това, което тя искаше от мен. И това беше първата стъпка по пътя, който я отведе към смъртта — Крис подсмръкна шумно, после загледа неотклонно Пола — Не се обвинявам за това, което се случи. Ако не й бях направила тази услуга, тя щеше да намери друг начин, за да открие това, което й трябваше. Важното за мен е това, че когато тя ме помоли за помощ, аз не отказах да й помогна. Сега, когато си мисля за нея, знам поне, че не съм я разочаровала — Крис пусна масичката и се усмихна примирително на Пола. — Зависи от теб. Знаеш добре какво е да живееш с мисълта за последиците от постъпката си. Трябва да прецениш как би се чувствала, когато се замислиш за това след шест месеца или година.
Пола беше трогната. Крис рядко споделяше лични преживявания, дори и с нея. Знаеше, че според останалите им колеги между тях съществува по-специална близост, защото и двете бяха лесбийки, но всъщност не беше така. Крис се държеше с Пола точно както и с всички останали — нямаше никакви специални предпочитания и по-голяма близост. Държаха се една с друга като сержант и редови детектив, които уважават професионалните си качества и харесват това, което знаят една за друга. Пола се чувстваше добре така. Имаше достатъчно приятели извън работата, а единственият случай, когато се подаде на желанието да завърже по-тясно приятелство с колега, й донесе толкова скръб, че предпочиташе да не мисли за това. Но това, което узна тази вечер, я убеди, че тепърва има да опознава сержант Дивайн. Тя кимна.
— Съгласна съм. Въпросът е само кога ще успея да се заема с тази работа. Не ми се вярва тук напрежението да спадне скоро.
Крис погледна часовника си.
— Ако тръгнеш веднага, можеш да бъдеш в Шефийлд в девет. Така ще имаш време да поговориш с посетителите на кръчмата. А ако намериш място в някой евтин мотел, ще можеш да разговаряш и с икономката утре рано сутринта.
Пола я изгледа учудено.
— Но нали трябва да…
— Ние двамата с Кевин ще се справим с „Аматис“. Така или иначе вероятно само ще си загубим времето. Ще те прикривам утре сутринта. Ако Карол извади късмет в Нюкасъл, няма дори да забележи, че те няма.
— Но ако провежда разпити, може да забележи. Обикновено ме включва при по-тежките случаи.
— Права си — Крис се усмихна. — Ще успея да ти спечеля няколко часа. Мога да кажа, че си била преуморена и че съм ти казала да поспиш до по-късно. Но и ти трябва да се постараеш да откриеш онази икономка колкото може по-рано? Как мислиш, дали в Родърам са познати работните закуски?
Пола се ухили.
— Тя е полякиня. Те работят колкото е възможно повече. Ще бъде доволна, ако й предложа ранна среща.
Крис побутна една купчина снимки към нея.
— Не е зле да вземеш това със себе си. Ако става дума за един и същи убиец, той може да е един от тези хора тук.
— Ами вие с Кевин?
— Ще отида да ги разпечатам още веднъж. Няма да ми отнеме много време, Стейси е подготвила файла. Ако й се обадя сега, тя ще ги извади, докато си допия питието, и тогава ще отида да ги взема — тя се пресегна и взе чашата си. — А на вас, детектив Макинтайър, ви е време да потегляте.