Кървав лабиринт

Изражението на наскърбена невинност, изписало се по лицето му, беше толкова убедително, че тя беше почти готова да се упрекне в прибързаност.

— Какво искате да кажете?

— Не си изровил всичко това тази сутрин. Прибърза с представянето на прекалено много данни. Изкушил си се да се поровиш, когато претърсваше апартамента на Роби, нали?

Това беше само предположение, но Сам отклони поглед, което й подсказа, че е права.

— Има ли значение? — каза той толкова сопнато, колкото можеше да си позволи пред шефа си. Всъщност тонът му не беше особено войнствен. — Не съм се опитал да запазя наученото за себе си. Представих ви го веднага, щом събрах достатъчно материал, за който да се хванем.

— Няма спор. Но защо изобщо трябваше да изчакваш? Защо не каза веднага какво си открил? Единствената причина, която виждам, е, че си искал нещо повече от похвала за откриването на следа. Искал си същевременно да натопиш Стейси — защото това беше нейна работа. Следователно и пропускът е неин. Е, права ли съм?

Карол говореше толкова тихо, че той трябваше да се приведе към нея, за да я чува. Стори й се, че забелязва червенина да избива под кафявата му кожа, но това можеше да се дължи и на горещината в кръчмата.

Сам отново отклони поглед, привидно заинтересуван от жената на съседната маса с пиърсинг на пъпа.

— Забелязах, че тя е претоварена. Исках да бъда сигурен, че не е пропуснала нещо.

— Това са глупости, Сам. Имали сме пет пъти по-обемни проучвания и Стейси всеки път се е справяла. Стейси би забелязала това. Може би ден или два по-късно от теб, но нямаше да го пропусне. Но ти си искал да бъдеш герой за нейна сметка. Веднъж вече говорихме по този въпрос — Карол поклати глава. — Не искам да се разделям с теб, Сам. Ти си умен и си готов да се бориш за резултати на всяка цена. Но това, от което имам по-голяма нужда, е да мога да се доверявам напълно на всеки човек в екипа, с който работя. Спомням си какво пишеше на една сантиментална поздравителна картичка — че истинската любов не означава да се гледате един друг в очите, а да стоите рамо до рамо и да гледате в една и съща посока. Е, работата в отдела за особено тежки престъпления би трябвала да отговаря на същото описание. Това наистина е последно предупреждение. Ако те спипам отново, че правиш нещо подобно, ще бъдеш преместен другаде — тя допи на един дъх остатъка от водката, без да откъсва поглед от него. — А сега ми донеси още една водка с тоник, моля.

Карол го проследи с поглед, докато той се отдалечаваше. Всяко негово движение излъчваше гняв. Надяваше се да е събудила и нещо друго, освен гняв, нещо, което да го накара да се замисли за бъдещето си. Искаше й се да имаше начин да докосне нещо у него, да го накара да разбере защо се държи така сурово с него. Но знаеше също, че той би разбрал погрешно всеки подобен опит от нейна страна.