Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
— Можете да ми помогнете да се изкатеря на покрива на тоалетната, по-нисък е от стената — прошепна Сам. — Така поне мога да следя дали няма да се опита да избяга.
— Като шибаните кийстоунски полицаи — измърмори Карол.
— Ало, да, току-що залових двама души, които се опитваха да влязат с взлом в къщата ми. Заключил съм ги в задния двор… Бътлър, Рийс Бътлър — той продиктува адреса си. — Нали ви казах, не могат да избягат, заключил съм ги… Не, няма да правя глупости, ще ви изчакам тук — настана мълчание, после човекът отвън подвикна: — Чухте ли? Полицията сега ще пристигне, така че не се опитвайте да правите някакви дивотии.
— Никога няма да преживеем този скандал — въздъхна Карол.
— Помогнете ми да се изкатеря на покрива — настоя Сам.
— Просто искаш да си издействаш пари за нов костюм — отбеляза Карол, но го последва към онзи край на тоалетната, който се намираше най-далеч от вратата. Стегна се и сключи ръце, после се приведе, за да може Сам да стъпи в тях.
— Едно, две, три — прошепна Карол и се изправи рязко, а той се оттласна от земята.
Сам се издигна дотолкова, че покривът се намираше вече на нивото на гърдите му, а после започна да се набира и да прехвърля тялото си отгоре, а за да прикрие шума от пълзенето му по керемидите, Карол викаше:
— Грешиш, приятелче, много ще съжаляваш!
— Я млъквай! — извика в отговор Бътлър. — Ченгетата ще дойдат ей сега и тогава вие ще съжалявате, че сте се захванали с мен.
Типичното за дребните мъже петльово перчене, каза си Карол, те все се опитват да се утвърждават. Макар че го беше мярнала само за миг, бе преценила колко дребен и слаб е Рийс Бътлър. Нападението над Роби Бишоп е било истинска лудост. Но това беше още една причина да се внимава с него.
— Ще видим кой ще съжалява — подвикна тя, — дребосък такъв!
После се облегна на стената на тоалетната, премръзнала и вбесена.
Не издигаше в култ личното си достойнство, но такава история неминуемо щеше да обиколи всичките й колеги и най-вероятно щеше да се появи и в нечий блог. Карол Джордан, пленена от злодея, когото е тръгнала да арестува.
Местните полицаи се появиха доста скоро. Доколкото можеше да прецени, бяха двама. Бътлър, превъзбуден като дете на рождения си ден, им обясни какво се бе случило според него.
— Прибирам се у дома и ги заварвам да се опитват да влязат в задната стая на къщата. Вече бяха разбили вратата на оградата, ето, вижте как е разцепено дървото, затова се наложи да заключа колелото си за дръжката на вратата.
Бътлър повтаряше непрекъснато едно и също. На единия от полицаите очевидно му дойде до гуша.
— Ние сме от полицията! — извика той. — Сега ще отворим вратата. Съветвам ви да запазите спокойствие и да останете на място.
Сам надникна от покрива.
— Нагоре или надолу, госпожо Джордан?
— Стой си там — изръмжа тя. — Така или иначе положението ще бъде ужасно неловко.
Тя извади картата си и я стисна в протегнатата си напред ръка. От другата страна на стената се разнасяше метално потракване, после вратата започна да се отваря полека. Някакъв много едър мъж застана на прага, вдигнал фенерчето си високо, така че я заслепи.
— Е, какво става тук? — попита той.
— Аз съм главен инспектор Джордан от полицията в Брадфийлд — каза тя. — А това — тя посочи към покрива, лъчът на фенерчето проследи движението й, — е детектив Еванс. Този човек — тя посочи над рамото на полицая към мястото, където смръщеният Бътлър бе застанал до другия униформен полицай, — е Рийс Бътлър, когото трябва да поканя да дойде с мен в Брадфийлд, за да отговори на някои въпроси, възникнали във връзка със следствието по убийството на Роби Бишоп.
Долната челюст на Бътлър увисна и той направи няколко крачки назад.
— Сигурно се занасяте — каза той, но видя изражението й и продължи: — Не, не се занасяте!
И както можеше да се предвиди, си плю на петите.
Не беше направил и две крачки, когато Сам скочи върху него от покрива, като успя да му изкара въздуха и да му счупи два зъба.
Карол си каза уморено, че предстои много дълга вечер, която вероятно ще прилича на фарс.
Пола плъзна палец и показалец по прозореца, оставяйки следи по запотеното стъкло.
— Така че, разбираш ли, не знам как е редно да постъпя — каза тя. — От една страна, дължа много на Тони, защото той ми помогна след като… след като пострадах. От друга страна, не бих искала да правя нещо зад гърба на шефката.