Света троица [Войните на Розите-2]

Думите жегнаха съпруга ѝ, но вече го налягаше апатията и той потъваше в мъгла, лицето му се отпусна, докато искрицата съзнателност в погледа му угасна в пустота. Тогава търпението на Маргарет съвсем се изчерпа и тя го разтърси толкова силно, че главата му се заклати във всички посоки.

— Стой буден, Хенри! Обърнах цялата страна, за да те доведа до това място. Цяла Англия се върти около Кенилуърт заради теб като ветропоказател. Подкупвах и обещавах, и заплашвах опасни мъже, но накрая ти трябва да проявиш воля или ще загубиш всичко. И какво ще струва тогава животът на сина ти, Хенри? И пукната пара няма да струва. Нищичко. Сега стани заради мен! Изправи се в доспехите си. Вземи меча!

Хенри не помръдна от мястото си, седеше отпуснат и втренчен в нищото. Маргарет се изправи и го загледа отгоре, гневна и отчаяна. Осем хиляди мъже се бяха заклели да се бият за краля. Шест хиляди от тях бяха войници, доведени му от неговите лордове. Всички те бяха дошли — от Съмърсет и Нортъмбърланд до дузина дребни лордове като Джон Клифорд, получил титлата барон след смъртта на баща си при Сейнт Олбънс. Въпреки това една четвърт от новобранците в кралската армия бяха необучени граждани и селяни, не по-опитни от собствените ѝ Храбреци. Маргарет знаеше, че само с присъствието си Хенри ще им вдъхне кураж, ще ги накара да стоят изправени, щом оръдията започнат да бълват и стрелите полетят из въздуха, а стомасите им се свият от ужас. Беше се вкопчила в надеждата, че Хенри ще се съживи, когато го облекат в доспехите, независимо от това в какъв етап от болестта се намираше. Лекарите бяха споменали за разни тонизиращи отвари, размесени с бренди, които щяха да раздвижат кръвта му и да го изкарат от ъгъла, в който се беше скрил. Надявала се беше, че няма да стигне до тях, но може би нямаше друг избор.

— О, лежи си там, тогава. Нека доспехите ръждясат от сълзите ти — тросна се тя и яростта придаде злост на думите ѝ. — Няма да ме има три дни, най-много четири. Когато се върна, лекарите ще ти вкарат огън във вените. Те ще те принудят да станеш. Чуваш ли ме, Хенри? Ако ще и да прекараш остатъка от живота си в тази мекушавост и дремливост, то този месец ще тръгнеш на поход срещу Йорк. За мен и за сина си, ако не заради себе си.

Мъжът ѝ я погледна с широко отворени, невинни очи.

— Ще го сторя, щом го искаш от мен, Маргарет. Както кажеш, щом трябва, ще го сторя.

Тя почувства как яростта ѝ се надига и беше убедена, че всеки момент ще го удари през лицето. Без да каже дума, изскочи от покоите му. Икономите на кралската спалня чакаха скупчени по-надолу в коридора и Маргарет се отправи към тях.

— Следващите няколко дни ще отсъствам. С изключение на вас никой не бива да говори с краля, докато ме няма. Абсолютно никой, докато не се върна. Нека доктор Хатклиф да е готов да го прочисти и да му даде лекарство следващия вторник сутринта. Тогава той ще стане, за да се присъедини към лордовете си и Храбреците на краля. Разбрано ли е всичко?