Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Искаш да кажеш, че е бил сам?
— Да, сър. По всичко изглежда. И когато Кенсинг го открил там, ужасно се разсмърдял и го изритал.
Глицки отговори пресилено спокойно:
— Не смятам, че „разсмърдял“ е глагол, който би трябвало да употребявате, Дарел. Значи казвате, че Кенсинг и Дрискол са се скарали?
— Кратко, но много остро. Кенсинг буквално го е изхвърлил.
— От отделението? От болницата?
— Не. Само от отделението. От интензивното. Но когато Маркъм умрял, Дрискол все още е бил наоколо.
— Хората спомнят ли си го?
— Да. Напълно се бил скапал. Хленчел като бебе.
— Ясно. Какъв ви е източникът за тези последни неща? Появили ли са се сестрите от операционните?
— Не — отговори Фиск. — Има друг сестрински пункт пред интензивното отделение.
— Записал съм имената — обади се Брако. — В интензивното има поне дванайсет редовни сестри, три смени, по две на смяна, но карат по две седмици, после две седмици почиват. Явно е доста напрегнато.
— Затова се казва и „интензивно“ — каза сухо Трея.
Глицки стисна ръката ѝ и продължи:
— Значи излиза, че при целия този персонал понякога интензивното е празно, така ли? Като изключим пациентите?
— Точно така. — Брако изостави записките си и продължи по памет. — Всички са на монитори за сърцето, кръвното налягане, бъбречните функции и кой знае още какво. Лекарите и сестрите влизат редовно, но не е направено така, че в пункта да има сестра през целия ден. Имат си и други занимания — доставка на материали, попълване на документи, почивки.
Глицки помисли над това.
— Могат ли да виждат от своя пункт дали някой влиза или излиза от интензивното?
— Разбира се, ако са там. Мястото е точно там.
— И така, кой е влизал и излизал?
Брако прелисти една-две страници от бележника си и прочете:
— Освен Кенсинг, още двама лекари — Коен и Уолтрип. Освен това две сестри — имам им имената някъде отзад.
— Ясно. Давай нататък.
— След това Дрискол, Рос, трима родственици на друг пациент в отделението, дошли са в сутрешните часове за свиждане. Мога да намеря имената им.
— Може би по-късно, Дарел, ако потрябват. По кое време е умрял Маркъм, разбрахте ли това?
Брако отново бе готов.
— Дванайсет и четирийсет и пет, плюс-минус.
— Значи Маркъм е бил в интензивното около четири часа?
— Горе-долу, да. Може би малко по-малко.
Изплува му друга мисъл.
— Рос също е влизал, нали? Защо?
— Не зная — отговори Брако.
— Но той е лекар, нали знаете — допълни Фиск. — Командва цялото заведение. Бил е там с Кенсинг веднага след като са преместили Маркъм от операционната.
След момент мълчание Глицки накрая кимна.
— Добре. Това ли е?
Брако прелисти една-две страници, после погледът му се спря на Глицки и Трея. Вдигна глава и кимна.
— За днес, сър. — После добави: — Съжалявам, че ви прекъснахме вечерта.
— Не говорете глупости — каза бързо Трея, докато се изправяше. После шеговито размаха пръст към тях: — Само не го правете отново.
Глицки я последва и също се изправи.
— Да се стои до късно е част от нашата работа.
Бе съвсем искрен, като проста констатация на факта, но още докато казваше това, осъзна по изражението на Фиск, че той ги възприе като поредното напомняне на Глицки за слабостите му като полицай.
А това не беше справедливо. Тези двама неопитни инспектори най-после бяха свършили някаква значителна работа по разследването. Бяха стояли до късно, за да му докладват. Стараеха се. Бяха работили дълъг ден. Глицки знаеше, че една добра дума за тях няма да го убие. Опита се да вложи малко ентусиазъм в гласа си:
— Добра работа сте свършили днес, момчета. Наистина. Давайте така. Само едно нещо. Утре сутринта не забравяйте да дадете записите си за незабавно дешифриране. Искам всичко това да го имам записано.
Двамата мъже замръзнаха и си размениха угрижени погледи.
Глицки веднага разбра.
— Правили сте запис на всички тези разговори, нали?
Харди не забрави да купи цветята. При това бяха красиви букети, и двата. Бледи розови пъпки за дъщерята, „Пролетна фантазия“ за съпругата. Стояха до него на празната седалка на колата, докато обикаляше да търси място за паркиране в квартала си. Не се надяваше Франи и Бек да им се порадват точно сега, най-вероятно и двете бяха отдавна заспали.
Оставаха десет минути до полунощ.
Бе излязъл от кабинета на Страут в добро настроение. Вечерта бе топла, въздухът ухаеше. Чувстваше удовлетворение от постигнатото. Беше се разбрал с Джакман чудесно в полза на своя клиент, бе убедил съдебния лекар да аутопсира Джеймс Лектър веднага, след като уреди нещата със семейството. Беше се обадил на Франи от мобилния телефон, за да ѝ каже, че ще се бави не повече от час и ще се прибере. Беше предложил по пътя да вземе малко прясна сьомга, за да си направят първото барбекю за сезона.