Триумфът на кралицата [bg]

Зачаках с извита вежда:

— Боиш се, че какво, Торн?

Той хвърли поглед към петната кръв по мен и въздъхна:

— Боя се, че вътрешностите им бяха разпилени, по цялата трева.

За миг не казах нищо, взирайки се в сенките на стаята. Изпитах ужас от знанието, че онези двама мъже са умрели по такъв жесток начин. И макар че ми се искаше да се отдам на шока, знаех, че не можех да си го позволя.

— Един звяр не би ли изял мъжете, вместо да си играе с вътрешностите им?

Торн мълчеше, почти сякаш изобщо не бе помислял за това.

— Освен това що за звяр изстрелва стрели, Торн?

Шамбеланът се изчерви, възмутен:

— Защо ме питате такива неща, господарке? Откъде да зная? Просто Ви разказвам какво открих!

— А аз просто Ви въвличам в разговор, за да можем да разрешим тази ужасна загадка.

— Загадка ли? Никаква загадка няма тук — възрази той. — Това беше трагична злополука! Повечето мъже смятаха, че Еймън или Филип се е опитал да простреля звяра, който ги е нападнал, и стрелата му погрешка е рикоширала в Лиъм.

Възможно е, помислих си. Но отново нещо ми се струваше не както трябва. И аз се облегнах назад, мислейки си, че нещата не ми се бяха стрували правилни, откакто тръгнах от Лионес.

— У вас ли са перата на стрелата? — изненада ме с въпроса си Торн. — Ако сте склонна да ми ги дадете, мога да Ви кажа дали стрелата е била от нашите, или е на друг дом.

Надеждата ми се усили, а после бързо помръкна, когато си спомних как лечителката бе хвърлила стрелата в огъня, подразнена, че я бе счупила, без да иска.

— Не. Няма пера.

— Тогава не знам какво друго да Ви кажа, мистрес Бриена. Освен че дълбоко съжалявам, задето тъкмо Вие трябва да се занимавате с това. Баща Ви трябваше да прати у дома лорд Лукас.

Принудих се да потисна раздразнението си.

— Къде са телата на Филип и Еймън сега? — запитах, разтривайки болящите ме слепоочия.

— Съпругите им ги подготвят за погребение.

Трябваше да отида при тези съпруги, да им помогна с приготовленията. Изправих се и казах:

— Искам да изпратите група воини да разузнаят и претърсят околността, чак до границата между териториите. Започнете в източната гора, където расте звездният трън.

Той ме погледна навъсено:

— Но, господарке… защо?

— Защо ли? — Едва не се засмях. — Защото в границите на имота вилнее на свобода звяр и убива хората ни.

— Значи искате да рискувам живота на още от нас, за да го повалим? Най-вероятно е мечка и е избягала обратно в пещерата си. Вече огледах и Ви казах, че не намерихме нищо, освен телата на Филип и Еймън.

— Торн. Този звяр не е мечка. Човек е. Най-вероятно е от дома Халоран и най-вероятно има група съучастници със себе си. Намери ги и ми ги доведи. Разбираш ли?