Триумфът на кралицата [bg]

Изолда дръпна поводите и спря коня си до моя: лицето ѝ беше опръскано с кал и дъжд. Бяхме яздили през нощта, почти без да спрем, за да стигнем до замъка Фин. И въпреки това все пак не бяхме стигнали навреме.

Кралицата погледна към мен, безмълвно нареждайки ми да последвам Журден в залата. И затова се подчиних, с пустота в гърдите, докато слизах и следвах Журден и Люк, когато се втурнаха във фоайето.

Останалите от групата ни — Шон, Изолда и охраната на Изолда — влязоха бавно, колебливо.

— Бриена? Бриена? — прогърмя гласът на Журден из замъка.

Хората на Маккуин се бяха събрали, тъкмо приключвайки със закуската. Светлината бе оскъдна дори тук, където огънят бумтеше в огнището и хвърляше слабо сияние по знамената на дома Маккуин. Хората стояха на групички с бледи лица, с широко отворени и мрачни очи. Имаше едно младо момиче със златиста коса и белези по лицето, което плачеше: скръбният ѝ плач беше единственият звук, който нарушаваше напрегнатата тишина.

— Къде е дъщеря ми? — попита Журден и тонът му бе заплашителен, като пукот на дърво, което всеки миг ще се разцепи през средата.

Най-после шамбеланът пристъпи напред. Гледах го как сведе глава, как положи ръка на сърцето си.

— Милорд Маккуин… боя се да Ви кажа…

— Къде е дъщеря ми, Торн? — повтори Журден.

Торн протегна ръце с дланите нагоре, празни, и поклати глава.

Журден кимна, но челюстта му бе стисната. Застанах до Люк и загледах как Журден хвана най-близката маса и я преобърна. Калаените чаши и чинии, блюдата с храна, напитките — всичко политна към пода, като се разливаше, дрънчеше и се трошеше.

— Изпратих я тук, за да е в безопасност! — изкрещя той. — А ти остави Деклан Ланън да я похити! — Той преобърна друга маса и сдържаността ми най-накрая се пречупи, когато видях как Журден се разпада, когато видях агонията по лицата на хората му.

Посегнах и хванах ръката на Журден над лакътя, като го поведох през тълпата горе до подиума.

— Донесете вино и хляб — заповядах на шамбелана, който изглеждаше зашеметен, когато затича към кухните. После натиснах Журден да седне в стола си: той положи глава на масата, изгубил решителността си, когато го обзе шокът.

Люк седна до баща си с пепеляво лице, но посегна да докосне Журден по рамото.

Най-сетне Изолда влезе в залата. Отново настъпи тишина, когато хората на Маккуин я видяха, мокра до кости и обрулена от бурята. Но тя влезе в залата грациозно и с достойнство и накрая стигна до стъпалата на подиума.

Обърна се да погледне мъжете и жените и се запитах как ще се обърне към тях, дали ще се разпали като Журден, или ще се втвърди като лед, както аз.

— Откога я няма Бриена Маккуин? — попита Изолда и гласът ѝ беше тих и кротък, за да измъкне отговори.