Триумфът на кралицата [bg]

— Можеш ли да го излекуваш, Изолда? — попита Журден.

Кралицата внимателно свали превръзките, за да огледа раните на Лиъм.

— Да. Но ми се струва, че има треска и инфекция. Магията ми ще трябва да го потопи в дълбок сън за няколко дни, за да я прочистя от кръвта му.

Няколко дни? Не разполагахме дори с часове — помислих си. Досетих се, че Журден мисли точно същото, но сдържа думите си.

— Моля Ви, лейди. Излекувайте го.

Изолда нави ръкави и помоли Айла за помощ. Докато жените започнаха да лекуват Лиъм, ние, останалите, тръгнахме да видим двамата мъже, загинали при злополуката. Още ги подготвяха за погребение: раните им бяха ужасяващи.

Люк изруга, запуши носа си и отмести поглед, но аз се взрях в тях и ги разпознах. Бяха двамата тежковъоръжени войници, придружили Бриена у дома. Заедно с Лиъм.

— Искам да видя стаята ѝ — казах рязко на Торн, който се сепна от суровата нотка в гласа ми.

Журден кимна и последвахме шамбелана нагоре по стълбите към стаята на Бриена.

Първото, което забелязах, беше леглото ѝ. Беше разхвърляно, с измачкани завивки, сякаш я бяха събудили посред нощ. А после забелязах кучешката козина. Сигурно беше спала с хрътката си. И онзи лед в сърцето ми започна да се топи, стопляйки се буйно, докато продължавах да гледам нещата ѝ, докато си я представях как лежи в тъмнината, пазена само от едно куче.

— Къде е кучето ѝ? — попитах, като хвърлих поглед към Торн.

— Страхувам се, че кучето е в неизвестност, милорд. Макар че има навика да се отдалечава от време на време.

Изпитах ужасно подозрение, че хрътката на Бриена може да е мъртва.

— През прозореца ли е влязъл? — попита Шон.

Люк отиде до един от трите прозореца и погледна през стъклата към далечния двор долу. Светлината на бурята го правеше да изглежда по-стар с години, изпит и изнурен.

— Това е твърде невероятно. Няма как да се измъкнеш невредим през тези прозорци.

Продължих да обикалям из стаята ѝ, чувствайки как Журден ме следи с поглед.

Бриена, Бриена, моля те… дай ми знак. Сърцето ме заболя. Кажи ми как да те намеря.

Приближих се до гардероба и отворих вратите. Усетих уханието ѝ — на лавандула, ванилия и слънчева светлина от ливадите. Ръцете ми трепереха, докато преглеждах дрехите ѝ.

— Наметалото ѝ на адепт го няма — казах дрезгаво най-накрая. — Това означава, че е излязла от стаята си с някого, когото е познавала. Някого, на когото е имала доверие. — Обърнах се и се вгледах в мъжете. — Била е предадена, Маккуин.

Журден побеля като платно, докато сядаше на ръба на леглото на Бриена.

Шон още оглеждаше невъзможно високите прозорци, а Люк продължаваше да стои вцепенено насред стаята. А Торн кършеше ръце, докато слушаше.

Изведох шамбелана от стаята и грубо затворих вратата в лицето му. После се обърнах отново към близкото си обкръжение, единствените хора, на които имах доверие. И, да, по някакъв странен начин сега това включваше и Шон.