![Триумфът на кралицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/0/triumft-na-kralicata-bg-download.jpg)
Триумфът на кралицата [bg]
- Автор: Росс Ребекка
- Серия: Бунтът на кралицата #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-3093-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Триумфът на кралицата [bg]». Краткое содержание книги:
И въпреки това тя не знаеше. Не знаеше, че Деклан е избягал от Лионес. Това щеше да я завари неподготвена: на хората, белязани със знака на полумесеца, щеше да им се наложи да я изненадат, ако смятаха да я заловят.
А навярно дори повече от това… полумесеците сякаш бяха разпръснати навсякъде, а не се ограничаваха само до домовете Ланън, Аленах, Халоран и Каран. Ами ако някой от хората на Маккуин беше такъв, готов да я предаде?
Втренчих се в Журден: той отвърна на погледа ми и пространството между нас се изпълни със страх, гняв и тревога. В дъното на ума си чувах единствено гласа на Бриена, прощалните ѝ думи към мен.
… Защо ме оставяш да си отида, когато знаеш, че е редно да съм тук?
С Журден бяхме допуснали огромна грешка, като я изпратихме у дома.
Ако Деклан успееше да я надвие и залови, щеше да държи в ръцете си самото ми сърце. Можеше да ме унищожи: можеше да поиска всичко и аз щях да го дам без колебание.
Отблъснах се от масата и закрачих към вратата, неспособен да говоря, завладян от желанието да побързам и да потегля към Фин, да стигна до нея преди Деклан.
— Ейдън. Ейдън, чакай — нареди Изолда.
Спрях с изпънат гръб, с ръка върху железните халки на вратите, дишайки срещу дървото.
— Бриена Маккуин е една от най-умните жени, които познавам — продължи тя. — Ако някой може да се изплъзне от хватката на Деклан, това е тя. Така или иначе, е време да тръгваме.
Обърнах се. Другите се бяха събрали плътно в кръг и ме чакаха да отида при тях. Пристъпих обратно в светлината на огъня. Външно бях овладян и студен, но отвътре бях готов да рухна. Разпадах се на парчета.
— Деклан Ланън планира да залови Бриена, без съмнение, да я използва като разменна монета — каза Изолда. — Ако я е заловил преди да стигнем до замъка Фин… ще поиска моя живот в замяна на нейния. Заклех се да не преговарям с такъв човек, така че това означава, че трябва да открием къде се крие Ланън и да я приберем възможно най-бързо.
— Няма да я залови във Фин — възрази Журден. — Няма да мине през хората ми.
Изолда кимна:
— Разбира се, лорд Маккуин. — Но кралицата хвърли поглед към мен и през ума ни мина една и съща мисъл. Бриена беше Аленах по кръв. Хората на Маккуин още не я бяха приели като своя, без значение дали беше дъщеря на господаря.
— Татко, бих те помолила да останеш тук в Лионес с лорд Бърк, да удържаш града и да пазиш останалите затворници от дома Ланън — каза Изолда. — Лорд Маккуин, лорд Ейдън, лорд Лукас и лорд Шон ще тръгнат незабавно с мен към замъка Фин. Оттам ще започнем да разкриваме възможни насочващи следи за местонахождението на Деклан, но подозирам, че сигурно се крие в някоя от териториите на полумесеците.
Кралицата погледна към всеки от нас, за да види как слагаме ръце на сърцата си. Когато погледът ѝ докосна моя, видях огъня, които се пробуждаше в нея — древен огън, сякаш тя бе току-що пробуден дракон. Дракон, който се готвеше да се надигне, да засенчи с крилете си полумесеца, и да посипе дъжд от ужас.
Положих ръка на сърцето си, почувствах нестройното му биене до дланта си и оставих яростта си тихо да се надигне заедно с нейната.
Двайсет и три
Звярът
Бриена
Територията на лорд Маккуин, замъкът Фин
— Стана злополука, господарке! — извика Тори, нахълтвайки в кабинета.
Вцепених се, когато вдигнах поглед от регистрите на Маккуин и видях ивици кръв, размазани по жакета му.
— Каква?
— Ловна злополука. Страхувам се, че двама от мъжете загинаха, а трети е…
Вече бях станала от стола и бях тръгнала надолу по коридора, преди той да успее да довърши, като последвах шума от суматохата и излязох в голямата зала. Не знаех какво да очаквам, но решимостта ми се стопи, когато видях как внасят Лиъм и го полагат на една маса, с обезобразено лице и стърчаща от дясната част на гърдите му стрела.
Мъжете, които го носеха, почувстваха присъствието ми и се обърнаха да ме погледнат с разширени, изпълнени с паника очи. Отстъпиха встрани, за да ме пуснат да се приближа, и аз внимателно положих пръсти върху шията на Лиъм, където все още туптеше слаб пулс.
— Повикайте ми Айла — казах дрезгаво, знаейки, че ще ми трябва помощта на лечителката с тази рана. Докато една от жените трескаво се втурна да намери лечителката, аз се обърнах към мъжете и казах: — Помогнете ми да го внесем в една от спалните.