Триумфът на кралицата [bg]

— Кои мъже?

— Филип и Еймън.

Филип и Еймън. Двамата тежковъоръжени войници, които ме бяха придружили на връщане от Лионес у дома.

В стаята влезе Айла и ме разсея от шока. Бях я виждала из голямата зала, когато се хранехме, но никога преди не бях говорила с нея. Тя беше по-възрастна жена с дълга бяла коса и очи с цвета на морето. Остави торбата си и огледа раните на Лиъм.

След миг ме погледна и попита:

— Прилошава ли ти от вида на кръв?

— Не — отвърнах. — И умея да се грижа за рани.

Айла не отговори, докато тършуваше в торбата си. Гледах как започна да подрежда малки шпатули, изработени от бъзово дърво, с различна дължина и ширина. След тях — щипците, които бяха гладки и тесни, специално преназначени за измъкване на върхове от стрели.

Тя направи знак на двама от мъжете да удържат Лиъм. Аз не помръдвах, все още не, и просто гледах, когато тя се опита да извие пръчката на стрелата. Пръчката отказа да се завърти и неочаквано се счупи в ръцете ѝ.

— Върхът на стрелата е в костта му — каза Айла и метна пръчката в огъня.

— Мога да го намеря и да го извадя — предложих и пристъпих напред.

Работех редом с нея, като увивах шпатулите в бинтове и потапях връхчетата в мехлем от рози и мед. Лечителката помоли двамата мъже, които бяха останали в стаята с нас, да продължат да държат Лиъм, единият — за раменете, другият — за кръста, а двете с нея започнахме постепенно да разтваряме раната от стрелата с шпатулите. Вече бях подгизнала от пот, когато намерих върха на стрелата — тъмно проблясващ метал, покрит с кръв, заседнал в реброто на Лиъм.

Взех щипците и насочих острата им част надолу в раната му, докато намерих върха на стрелата. Напрегнах се, идвайки бавно до леглото при него, и вложих цялата си тежест.

Металът се разхлаби и аз политнах, търкулнах се на пода и се блъснах с трясък в масата. Но вдигнах щипците и в тях беше върхът на стрелата.

Ах, само да беше тук Картие, за да ме види как правя това. Щеше да съжалява, че го е изпуснал.

Айла ми кимна отсечено и се обърна обратно към Лиъм да махне шпатулите и да започне да почиства раната му. Двамата мъже още държаха Лиъм, но ми кимнаха с уважение, каквото не бях виждала или усещала тук преди.

Изправих се и оставих щипците, като подадох на Айла превръзките, докато държах буркана с мед.

— Ще трябва да почакаме да видим дали белият му дроб е засегнат — каза Айла, като приключи с налагането на лечебната смес. — Колкото до лицето му… ще трябва да се опитам да го поправя. Разбирате ли от билки, мистрес Бриена?

— Да. Какво Ви е нужно?

— Звезден трън — отвърна тя. — Расте на туфи в гората на изток, край реката.

— Ще отида да набера. — Бързо излязох от стаята, минах надолу по коридора и излязох в голямата зала.

Не очаквах там да се е събрала тълпа: мъжете и жените седяха тихо по масите и мрачно чакаха новини за Лиъм. Когато влязох, всички се изправиха и аз спрях рязко, почувствала как погледите им се насочват към кръвта по ръцете ми, към кръвта, размазана по роклята и по лицето ми. Торн беше единственият, който ме заговори.