Перфектно отмъщение [bg]

Вечерята е сервирана в осем в трапезарията. Облечени сме така, че госпожа Вандерхорн се чувства у дома си край голямата махагонова маса. Две момичета в униформи на сервитьорки се щурат напред-назад и поднасят вечерята. Към нас са се присъединили Били Фицпатрик и жена му Даян. Били е окръжен прокурор на Онондага — някогашната служба на Вилей, а жена му е съдия. И двамата са високоуважавани от всички, а аз си мисля, че може би съм вложил онези пет милиона дарения за партията в една добра кауза.

Настанил съм се срещу семейство Вилей в моя край на масата. Алън е на челното място срещу мен, изкривил е устни под странен ъгъл, докато Андре смуче коктейли и се хвали на Рангълови. От време на време той докосва голата ръка на Дани Рангъл и тя се кикоти.

След като отнасят чиниите от основното ястие, следва тишина и разговорите се снишават до шепот.

Аз се прокашлям и казвам:

— Били, имам един въпрос към теб. Какви са ограниченията в сроковете на съдебните процеси за убийство?

Очите на Били са светлозелени, разположени върху кръглото му ирландско лице.

— Зависи доколко си близък с окръжния прокурор — казва той с лек оттенък на отдавна забравения си бруклински акцент. — Само се пошегувах. Няма времеви ограничения. Това е единственото престъпление, за което няма ограничения. Защо питаш?

— Бърт смята, че тази къща е обитавана от призрак — отвръщам. — И твърди, че той няма да се успокои, докато някой не бъде наказан. Смешно, знам, но се намирам в трудно положение. Бърт е най-добрият човек, когото познавам, а аз пък много харесвам това място.

— Какво? Да не би да имаш ясновидец или нещо такова? Гледач на карти таро? — пита Били и попива устните си със салфетката.

— Не е много далеч от истината — отвръщам и оглеждам масата.

Останалите са спрели разговорите си и до един ме гледат. Вилей подръпва вратовръзката си. Жена му е неподвижна и бледа в тъмната си рокля.

— Аз не вярвам в такива неща, но Бърт… — казвам и кимам към тъмния ъгъл на стаята, където той стои, облечен в костюм и следи за работата на персонала, — произхожда от род с отдавнашна традиция на лечители от племето акуесасни. Още първия ден, когато му показах тази къща, той каза, че в нея имало призрак. И аз доста се смях, нали, Бърт?

Бърт пристъпва на светло, половината му лице е засенчено от носа, а очите му са тесни каньони на мрака. Изсумтява и кима, след което произнася с глас, който напомня на далечен гръм:

— Баба ми винаги ми е казвала, че крилата на тъмните духове докосват устните на лечителите и техния род. И когато дойдох тук, го усетих с устните си.

— Да, веднъж имах един екстрасенс на свидетелската банка — казва Били със закачлива усмивка и отпива от виното си. — Не се справи много добре, но лечител? Това би могло да е вярно.

Това предизвиква смеха на всички, освен на семейство Вилей, и напрежението се стопява. Докато обстановката е спокойна, аз се извинявам и се качвам горе. Знам от прислужничката от Хюлет Харбър коя четка за зъби чия е и бързо се вмъквам в спалнята на семейство Вилей, за да им капна съответните капки. Стаята им е звукоизолирана, но за всеки случай минавам и през други стаи, за да капна от червеното шишенце с приспивателно и върху други четки за зъби.