Перфектно отмъщение [bg]

— Добре ли си, Кристина? — питам.

— Аз… Мисля, че ми прилоша от пътуването. От движението.

Бърт спира пред къщата.

— Хайде, да те изведем на чист въздух — казвам и обикалям тичешком вана до вратичката им. Отварям я и Вилей се плъзва навън. Аз подавам ръка на жена му. Но тя не помръдва.

— Аз… просто… ще поседя тук няколко минути — казва тя и гледа право напред. Бялото й като сметана лице е придобило зеленикав оттенък, стиснала е здраво зъби.

— Хайде, излез, скъпа — казва Вилей, вклинява се покрай мен и я улавя за ръката. — Ще ти мине.

Тя издърпва рязко ръката си и го гледа свирепо:

— Я ме пускай веднага!

Дани излиза от другата страна и гледа настрани. Бута седалката си напред. Алън, Рангъл и жена му се измъкват от задната част на вана и тръгват към входното стълбище, където се спират да погледнат назад към разигралата се сцена.

— Ще й мине — казва ми Вилей, широко отворил очи. — Не се чувства добре. Моля ви, вие влизайте, аз ще остана при нея за минутка.

Свивам рамене, обръщам се към останалите и соча стълбите. Бърт разтоварва отзад багажа.

— Заповядайте — казвам, — ще ви покажа стаите ви и ако желаете, ще можете да се преоблечете за обяд. Бърт ще се погрижи за багажа.

— Аз ще си взема моя — казва Алън, изтичва зад колата, взема чантата си и тази на Дани.

Извинявам се, че съм старомоден, но им казвам, че тъй като не знам как обикновено се вършат тези неща, съм приготвил отделни стаи за Алън и за Дани. Показвам им стаите и ги моля да се чувстват като у дома си. Обядът ще се сервира в един и дотогава могат или да се разходят с мен до езерото да половим риба, или да си почиват на предната или задната веранда.

— Имам една жена — Върна, — която е долу до хангара за лодки. Би могла да предложи масажи на всички, които желаят — обявявам аз. — Тя е измежду най-добрите в занаята. Ръце като стомана.

Алън пита дали би могъл да ми помогне с нещо. Казвам му, че просто ще изпия една бира на кея и ще го чакам там да половим риба. Докато слизам долу, се разминавам с Бърт.

— Още там ли са? — пита.

После ме поглежда и изсумтява. Излизам на верандата и виждам, че Вилей и жена му си крещят. Като ме виждат, спират и ме гледат. Вилей прокарва пръсти през къдравата си коса и се насилва да се усмихне.

— Стаята ви е първата вляво, след като се качите горе — казвам с усмивка, която трябва да им подскаже, че е напълно нормално да се държат така. — Аз ще бъда долу на кея. Ще задържим лодката заради теб, Дийн. Мисля, че няма да е лошо да дойдеш с нас и да хвърлиш въдица във водата. Кристина, ако имаш нужда от нещо, просто помоли момичетата. А долу до хангара имам масажистка, ако желаеш масаж.