![Войните ги започват неудачниците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/0/vojnite-gi-zapochvat-neudachnicite-bg-download.jpg)
Войните ги започват неудачниците [bg]
- Автор: Панов Вадим Юрьевич
- Серия: Тайният град #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-504-3
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Войните ги започват неудачниците [bg]». Краткое содержание книги:
Кортес притича до някакво малко хълмче, озъртайки се на всички страни.
— Провървя ни! Ще се измъкнем през канализацията!
— Защо? В гората ще можем да се скрием.
— Тук е пълно с моряни, — наемникът вдигна капака на люка, — те няма да влязат под земята, но ако останем в гората, ще ни убият.
— Какви са тия моряни?
— После.
Кортес не затвори капака на люка, но нямаше нужда — моряните панически се бояха от подземия.
Минута след като бегълците изчезнаха в канализацията, на хълма се появи гъвкава женска сянка. Стройна фигура, високи гърди, тънка талия, тя привличаше внимание, и само дългите нокти на трипръстите ръце и опашката с шипове разваляха картината.
Моряната завъртя глава, напрегнато душейки миризмите на нощната гора, и щом разбра, че плячката се е изплъзнала, злобно изсъска.
Клуб „Гущер“
Москва, Измайловски парк
28 юли, сряда, 00:51
— Не знам какво стана, — призна де Гир, стараейки се да не гледа стоящия пред него Сантяго. — Ние наблюдавахме отвън, Артьом се появи в 20:40. Амулетът не беше у него, и заповядах да го оставят да влезе вътре, както се договорихме. От този момент нито той, нито Кортес са излизали от клуба.
— В „Гущер“ ги няма, — тихо каза комисарят и издуха несъществуваща прашинка от снежнобялото си сако, — и мобилният на Кортес не отговаря.
— Не са излизали, — упорито повтори де Гир, гледайки скъпата, ръчна изработка, вратовръзка на Сантяго.
Капитанът се срамуваше и се чувстваше неудобно. Задачата, която му постави комисарят на Тъмния Двор, беше толкова проста, че повелителят на войната отначало даже се възмути — Сантяго помоли да пазят Кортес, докато е в клуба. Де Гир се съгласи. Сега челите изчезнаха, и надвисналият над капитана нав го караше да се чувства като провинил се ученик. За щастие, се беше сетил да дойде до колата на комисаря, и подчинените му не чуваха този унизителен диалог.
— Биха могли да ви отклонят вниманието…
Главният боен маг на Ордена почервеня. Това беше вече прекалено.
— Имаме „различители“. — Той извади от джоба си опушен монокъл и го показа на нава. — Да не ни мислиш за деца?
— Мисля ви за гвардейци на великия магистър и проигравам всички възможни варианти. — Сантяго се облегна на тъмно синия си Ягуар, който привличаше внимание даже сред скъпите коли на паркинга, и замислено оправи косата си. — Явно в клуба има подземен изход.
— Явно, — кисело се съгласи капитанът, въртейки „различителя“ в ръцете си. — Винаги съм казвал, че челите са ненадеждни.
— Кортес е опитен наемник, — не се съгласи навът. — Съдейки по всичко, здраво са го притиснали.
— Червени Шапки в клуба не са идвали, — съобщи де Гир.
— Червените Шапки не са проблем за него, — разсеяно махна с ръка комисарят. — Смятам, че в играта е влязъл Зеленият Дом.
Франц учудено поклати глава:
— Защо? Те не могат дори да разблокират Амулета.
— Вероятно и те правят същото като нас — ловят Вестителя, и са хванали нашата примамка, — обясни Сантяго. — Стойте тук, капитане, аз ще изясня какво се е случило вътре.
Птиций не беше страхливец.
Семейството на конците влизаше във Великия Дом Люд, и зад широкия му гръб управителят на „Гущер“ се чувстваше съвсем уютно. Той не се боеше от никого, дружеше с всички, но въпреки това държеше при себе си двама телохранители-люди — яки руси момчета със сънени мътнозелени очи.
„Положението задължава — трябва да ги храня, — обичаше да се шегува Птиций. — Това все пак е клуб, а не детска градина, всичко става…“
Всичко наистина ставаше. Пияните дружинници на бароните на Зеления Дом, докачливите рицари-побойници, избухливите наемници-чели. В разкрепостената атмосфера на „Гущер“ всички те лесно намираха поводи да се освободят от натрупаните емоции. И тогава на сцената се появяваха мълчаливите плещести момчета с обтекаеми глави, които сурово разясняваха на разпасалите се гости правилата за поведение в прилични заведения. Те използваха за целта примитивни, но работещи аргументи, и на Птиций беше започнало за му се струва, че биячите му могат да решат всеки проблем.
Разкошната врата към личния кабинет на управителя излетя от пантите и с грохот се вряза в изящната, инкрустирана със слонова кост маса. Телохранителите по навик скочиха на крака, но като видяха в получилия се отвор комисаря на Тъмния Двор, спряха и объркано погледнаха шефа. Птиций разбра, че няма да има помощ, скочи от креслото и пъргаво пролази под писалището.