Списъкът на обречените [bg]

— Само заради това му провинение трябваше да излети от екипа. Дори Стан е на същото мнение.

— Това Стан го каза преди или след като Рап спаси живота му? — попита Макгуърк.

— Не вярвайте на всички слухове. Стан и сам щеше да се оправи. Точно обратното, Стан е спасил живота на Рап.

— Глупости — отвърна Борнман. — Аз участвах в евакуиращия екип. Стан беше толкова зле, че не можеше да ходи сам. Рап му спаси задника и това е истината, а вие двамата може да си говорите каквото искате.

— А аз ти казвам — Виктор се наведе напред, вече без да се съобразява с факта, че той държеше пистолет в ръката, — че много неща не знаеш. Заповядано ми е да го убия, ако се усъмня, че има намерение да избяга.

— А защо на нас не дадоха същата заповед? — попита Макгуърк.

— Защото сте на дъното на командната верига.

— Айрини знае ли за тази заповед? — попита Борнман.

— Че откъде да знам? Стан не ме информира толкова подробно за всяка заповед.

— Изглежда ще бъде доста интересно.

— Кое?

— Кенеди пътува насам — Борнман погледна часовника си. — Трябва да кацне до един час.

Само при споменаването на името й Брамбъл помръкна още повече. Значи сигурно затова Хърли биеше „отбой“. Ако само имаше начин да очисти едновременно и Кенеди, и Рап…

Той тъкмо се беше размечтал, когато от конзолата с оборудването прозвуча пиукащ сигнал. Брамбъл рязко се завъртя към конзолата, а сърцето му заби учестено. Погледът му се прикова към мигаща светлина на таблото. Датчикът за движение, монтиран в предния коридор в апартамента, се беше задействал.

Погледът му се застрелка от монитор на монитор.

— Какво има? — попита Макгуърк.

— Докато вие, дами, ме засипвате с хиляди въпроси и ме разсейвате, някой е влязъл отпред, качил се е по стълбите и сега снове из апартамента.

— Откъде знаеш, че не е влязъл отзад?

— Не знам. По-добре елате тук и дайте да измислим как ще влезем.

Макгуърк застана пред другия край на конзолата и написа на клавиатурата няколко команди. Секунди по-късно на мониторите се показа човек, който се качва по стълбите пред предния вход и влиза в антрето.

— Това е той — констатира Брамбъл.

— Сигурен ли си? — попита Борнман.

— Готов съм да се обзаложа на един милион. — Очите на Брамбъл заиграха върху мониторите. Другите двама си размениха озадачени погледи. — Мамка му! — Той грабна една портативна радиостанция и слушалка към нея. — Вие двамата стойте и не мърдайте оттук, докато не ви кажа! Ясно?