Списъкът на обречените [bg]

Трийсета глава

Уличката беше тясна и тъмна, широка не повече от два метра в единия край и само метър и нещо в другия. Беше една от онези улици, характерни за миналото, когато двигателят с вътрешно горене още не беше измислен. По онова време мястото било достатъчно, за да мине конски впряг, да събере боклука или да разнесе продуктите. Днес боклукчиите влизаха в улицата с триколесен скутер, за да съберат боклука.

Рап ги беше виждал, удивен от начина им на адаптация. Израснал в предградията на Вашингтон, той беше виждал само големи и тумбести боклукчийски камиони с масивни стоманени челюсти отзад, които поглъщаха и сдъвкваха отпадъците още докато камионът минаваше и събираше боклука. Париж беше по-стар и по-тесен по американските стандарти, но сравнен с много други стари европейски градове, тук си беше направо просторно. Нощно време улицата приличаше на тунел, но Рап това не го тревожеше. Кварталът беше цивилизован, а дори и да се случеше да се натъкне на престъпник, то престъпникът щеше да си намери белята, а не той.

Той огледа за последно и се скри в тъмнината. И преди беше идвал в апартамента. Беше нарушил правилата, защото не им беше казал, че е идвал. За една година оперативна работа му беше писнало от тези досадни аспекти на неговата професия. Освен това се отнасяше с голяма доза скептицизъм към еднопосочните отношения между него и господарите му във Вирджиния. Ако те го държаха в неведение за голяма част от по-важните неща, то от него се очакваше да докладва на Кенеди дори и за най-малката подробност от иначе скучния му живот. Когато обаче беше на лов, ситуацията беше по-различна. Но тук, в Париж, където обикновено идваше да се отпусне след поредната мисия, животът му беше също толкова отегчителен, колкото и на другите средностатистически граждани.

Кенеди искаше от него седмични отчети, които наред с другото трябваше да съдържат описание и информация за всеки човек, с който е влизал в контакт. Тя се страхуваше, че можеше да попадне в пипалата на друга разузнавателна служба, да се опитат да го вербуват или още по-лошо, да го ликвидират. Имаше и едно друго притеснение, но доскоро Рап не вярваше, че това е възможно. Айрини се боеше, че някоя терористична организация, възможно с помощта на приятелска разузнавателна служба, ще съумее да го хване в капан, ще го изтезава и после ще покаже на света, че световният Сатана държи на служба и използва убийци във външната си политика. В края на видеозаписа щяха да му прережат гърлото и той щеше да се удави в собствената си кръв.