Списъкът на обречените [bg]

Вече беше разказал на Грета за собствениците на апартамента. Жилището принадлежеше на Боб и Тереза Макмахон. Беше се запознал с едрия Боб Макмахон в Кафе Льо Понт преди пет месеца. Един френски сервитьор сноб се преструваше, че не разбира какво си поръчва Макмахон. Рап и преди беше ставал свидетел на подобни сцени. Тъй като говореше перфектно френски, той нямаше проблеми с обслужването, но често се случваше някой френски сервитьор да се преструва, че не разбира какво му казва американски клиент. Първоначално на Рап му се стори смешно и забавно, но после се замисли колко много американци минават през Париж всеки ден. Нощувайки в хотелите, разглеждайки забележителностите и хранейки се по заведенията, те вкарваха милиони долари в икономиката на града.

Едрият американец сякаш всеки момент щеше да сграбчи сервитьора за яката и да го замъкне до барплота, но Рап се намеси и преведе какво искаше да си поръча американецът. Сервитьорът изсумтя и демонстративно се оттегли. Макмахон се обърна към Рап и го попита:

— Какво му казахте?

— Той разбира английски, но се занасяше с вас — отвърна Мич. — Казах му да престане с фасоните и да ви донесе поръчката, защото иначе повече никога няма да му оставя бакшиш.

Едрият мъж се разсмя, благодари му и го попита откъде е. Той му каза, че е от Орландо. Това беше част от оперативната му легенда, която Кенеди безупречно беше подготвила. Орландо беше космополитно място. Мнозина го посещаваха, но рядко познаваха някого, израснал в града, построен от Уолт Дисни. Само за две десетилетия Метрополисът се беше разраснал от неколкостотин хиляди души до над един милион и населението продължаваше да се увеличава. Основните приходи в местната икономика идваха от туризма и недвижимите имоти за пенсионери, като тези два отрасъла привличаха доста работници и служители и отвъд щата. Тук също така се намираше Университетът на Централна Флорида, вторият по големина след Щатския университет на Аризона, където според легендата беше следвал и Рап. Бързият растеж на населението и преходният характер на работната сила му даваха почти идеално прикритие.

Най-добрият начин да се запази една легенда обаче беше да не се отговаря на въпроси. Един нелегален оперативен офицер трябваше да вземе инициатива и той да задава въпросите. Рап научи, че Боб беше помогнал за развитието на „Таргет Корп“, която днес беше една успешна компания, и вече се беше пенсионирал с куп печеливши акции и други ценни книжа, както и със съпруга, която искаше да живее в Париж и да пътува из цяла Европа. Боб не беше много възхитен от тази идея, но пък тя беше отгледала децата и успяла да запази семейството сплотено, докато той беше участвал в разширяването и развитието на една от най-успешните американски търговски вериги.