Списъкът на обречените [bg]

— Каза, че по-добре да се занимаваш с твоите дилетанти в Държавния департамент и да оставиш шпионажа на нас.

Уилсън изобщо не трепна.

— Какво друго каза?

— Цензурираната или нецензурираната версия искаш?

— Нецензурираната.

Кук се беше поизпотил да измисли най-добрия начин и с подходящо украсяване на собствените думи на Стансфийлд, придружени с няколко лъжи, за да жегне Уилсън дълбоко в сърцето.

— Каза, че си станал много сърдит и кисел.

Уилсън се изсмя, помисли за секунда и попита:

— Защо да съм кисел? Имам страхотен живот. Аз съм един от най-могъщите хора в страната. Какво би ме направило кисел?

Кук приложи максимално актьорските си умения, за да изглежда сконфузен. Заби поглед в обувките си и после в тези на домакина. Когато по негова преценка изобрази достатъчно неловкост, отвърна на въпроса:

— Заради жена ти.

Тези думи сякаш увиснаха във въздуха в продължение на цяла вечност. Кук усети, че е на прав път. Само при споменаването на жена му Уилсън застана на нокти.

— Какво заради жена ми?

— Ами… — Кук поклати глава. — Не ми се иска да го повтарям, но както казах, толкова е нетипично за него, че си помислих, че сигурно си сторил нещо, с което адски много си го вбесил.

Търпението на Уилсън беше на изчерпване:

— Какво точно ти каза?

Кук се покашля и продължи:

— Каза, че си я захвърлил в клиника веднага щом се е превърнала в пречка за политическата ти кариера. Че ако наистина си я обичал, както твърдиш, си щял да я оставиш да живее у дома с теб. — Той отново се престори на смутен. — Извинявай, Франклин.

Спокойното и достолепно поведение на Уилсън се изпари на мига. Целият почервеня като домат, стисна зъби, ноздрите му се разшириха. Той отправи взор към стената вдясно от себе си и ядосано процеди:

— Как смее.

Кук остана доволен от себе си, но майсторски прикри задоволството си.

— Това беше поверителен разговор, Франклин, между заместник-директора на ЦРУ и заместник-директора, оглавяващ отдел „Операции“. Ако се разчуе, че съм ти предал тази информация, някой в Лангли много ще се ядосат. Въпреки това аз сметнах, че трябва да знаеш. Самият аз бях шокиран от грубите му коментари. Нямах представа, че те мрази толкова много.

— Повярвай ми… чувството е взаимно. Разбрах те, няма да кажа нищо на Стансфийлд, което да те компрометира. Не така ще спечелим тази битка.

— Съжалявам, че трябваше да го чуеш. — Кук отпусна главата си за още по-драматичен ефект. — Но сметнах, че трябва да ти го кажа. Ако някой беше изрекъл нещо подобно за съпругата ми, аз също щях да искам да знам.

Уилсън кимна, но си замълча. Само се загледа в една точка, видимо наранен.

Кук стана.

— Този човек има тъмна страна, Франклин. И е много опасен. — След като Уилсън не отговори, добави: — Ще те държа в течение на случващото се в Париж.