Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Феликс се раздвижи.

Изстрелът прогърмя.

Не почувства нищо.

Затича се.

Сякаш тичаше по въже. Трябваше да разпери ръце, за да запази равновесие, не можеше да пристъпва стабилно по тясното било на покрива и не биваше да мисли за петнайсетте метра до земята.

Изтрещя още един изстрел.

Феликс се паникьоса.

Хукна по-бързо. Наближаваше края на покрива. Вече виждаше скосения покрив на Монреал Хаус отпред. Нямаше представа какво е разстоянието между двете сгради. Забави крачка и се поколеба; тогава Уолдън стреля отново.

Феликс се засили към края на покрива и скочи.

Полетя във въздуха и чу собствения си писък някъде отдалеч. Зърна за миг трима полицаи в алеята на петнайсет метра под него, зяпаха го с отворени усти.

После се стовари на четири крака върху покрива на Монреал Хаус. Изгуби равновесие от сблъсъка и се плъзна назад. Краката му се удариха в улука. Той сякаш поддаде под напора и Феликс си помисли, че ще се плъзне пак и ще пада, пада безкрайно — но улукът издържа.

Феликс беше изплашен.

Едно далечно кътче в ума му протестираше: „Но аз никога не се страхувам!“.

Задрапа нагоре по покрива и се прехвърли през билото. Монреал Хаус беше до железопътната линия. Нямаше полицаи на релсите или по насипа. Феликс с радост осъзна, че не са очаквали това; бяха решили, че ще го завардят в двора, и така и не им бе хрумнало, че може да избяга по покривите.

„Е, сега остава само да сляза.“

Вгледа се над водосточната тръба към стената на сградата. Нямаше отточни тръби — водосточните се изпразваха чрез чучури, които стърчаха от края на покрива като гаргойли. Но прозорците на последния етаж бяха близо до стрехите и имаха широки первази.

Феликс се хвана с дясната ръка за тръбата и я дръпна, за да изпробва здравината й.

„Откога ме е грижа дали ще умра? Знаеш откога.“

Застана над един прозорец, хвана се с две ръце за тръбата и бавно се спусна от ръба. За миг увисна във въздуха. Краката му откриха перваза. Той пусна дясната си ръка и опипа тухлите около прозореца за нещо, за което да се задържи. Пъхна пръсти в една плитка вдлъбнатина, после пусна и другата си ръка.

Погледна през прозореца. Вътре един мъж го видя и извика изплашено. Феликс изрита прозореца и се спусна в стаята. Изблъска стреснатия й обитател и изтича навън. Хукна по стълбите за четвърти път. Ако успееше да стигне до приземния етаж, през задните прозорци щеше да се измъкне на железопътната линия.

Стигна до последната площадка и се приведе на върха на последните стълби, като едва си поемаше дъх. Една синя униформа се появи на входа. Феликс се обърна и се втурна към другия край на площадката. Опита да вдигне прозореца, но той заяде. Феликс натисна по-силно и го отвори. Чу тежки стъпки по стълбите. Излезе на перваза, увисна на него за миг, отблъсна се от стената и скочи.