![Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/4/mzht-ot-sankt-peterburg-bg-download.jpg)
Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
Отношения? Какви отношения?
Ти знаеш какви отношения.
От четенето на „Таймс“ го заболя глава. Шрифтът бе твърде ситен, а в стаята беше тъмно. Този вестник бе изключително консервативен. Трябваше да бъде взривен.
Копнееше да види Шарлът отново.
Чу влачене на чехли на площадката отвън, после се почука на вратата.
— Влез — извика разсеяно.
Домакинът влезе, прокашля се и рече:
— Добрутро.
— Добро утро, господин Прайс. — Какво ли искаше старият глупак?
— Какво е това? — попита Прайс и кимна към бомбата на масата.
— Самоделна свещ — рече Феликс. — Трае с месеци. Какво искате?
— Чудех се дали ще ви трябва още един комплект чаршафи. Мога да ви ги дам на много ниска цена…
— Не, благодаря. Довиждане.
— Е, довиждане тогава. — Прайс излезе.
Трябваше да скрия тази бомба, сети се със закъснение Феликс.
Какво ми става?
— Да, вътре е — рече Прайс на Базил Томсън.
Стомахът на Уолдън се сви от напрежение.
Седяха в полицейската кола, паркирана зад ъгъла на Канада Билдинг, където живееше Феликс. С тях беше инспектор от специалния отдел и униформен суперинтендант от полицейския участък на Саутарк.
„Ако успеят да хванат Феликс сега, Алекс ще е в безопасност: какво облекчение ще е това“, помисли си Уолдън.
— Господин Прайс дойде в полицейския участък, за да съобщи, че е дал стая на подозрителен тип с чуждестранен акцент, който има много малко пари и си пуска брада, сякаш за да промени външността си. Идентифицира Феликс по портрета му. Браво на вас, Прайс.
— Благодаря ви, сър.
Униформеният суперинтендант разгърна едромащабна карта. Той беше влудяващо бавен човек.
— Канада Билдингс представляват три пететажни сгради с вътрешен двор. Всяка от тях има по три стълбища. Ако застанете на входа към двора, Торонто Хаус ще ви е отдясно. Феликс е на средното стълбище на последния етаж. Зад Торонто Хаус се намира дворът на един търговец на строителни материали.
Уолдън потискаше нетърпението си.
— Вляво е Ванкувър Хаус, а зад нея има улица. Третата сграда, право пред вас, ако стоите на входа на двора, е Монреал Хаус, която граничи с железопътната линия.
Томсън посочи на картата.
— А това в средата на двора какво е?
— Клозет — отвърна суперинтендантът. — Адски смърди, защото много народ го използва.
„О, я стига!“, помисли си Уолдън.
— На мен ми се струва, че Феликс има три пътя за бягство от двора — каза Томсън. — Първият е входът: ние, разбира се, ще го блокираме. Вторият, отсрещният край на двора вляво, алеята между Ванкувър Хаус и Монреал Хаус. Тя води до съседната улица. Изпратете трима полицаи там, суперинтендант.
— Разбира се, сър.
— Третият е алеята между Монреал Хаус и Торонто Хаус. Тя води към двора на търговеца. Още трима души там.
Суперинтендантът кимна.
— А тези сгради имат ли задни прозорци?
— Да, сър.
— Значи Феликс разполага и с четвърти път за бягство от Торонто Хаус: през заден прозорец и през двора на търговеца на строителни материали. По-добре сложете шестима в онзи двор. И накрая, нека покажем значителна сила тук, в средата на двора, за да го принудим да излезе тихо и кротко. Съгласен ли сте, суперинтендант?
— Напълно разумно е, сър.
„Той не знае с какъв човек си имаме работа“, помисли си Уолдън.
— Вие и инспектор Сътън ще осъществите ареста. Носите ли оръжие, Сътън? — попита Томсън.
Сътън разтвори палтото си, за да покаже малък револвер в кобур под мишницата си. Уолдън беше изненадан, мислеше, че британските полицаи никога не носят огнестрелно оръжие. Явно в специалния отдел беше различно и той беше доволен от този факт.
Томсън каза на Сътън:
— Приемете един съвет — дръжте оръжието в ръка, когато почукате на вратата му. — Обърна се към униформения суперинтендант: — А вие най-добре вземете моя револвер.
Полицаят като че ли леко се засегна.
— От двайсет и пет години съм в полицията и никога не ми е трябвало огнестрелно оръжие, сър. Ако нямате нищо против, не мисля да променям това сега.
— Вече загинаха полицаи при опит за арест на този човек.
— Опасявам се, че не мога да стрелям, сър.