![Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/4/mzht-ot-sankt-peterburg-bg-download.jpg)
Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
— Да — сигурно.
Уолдън отиде до прозореца и се загледа към парка. По това време на деня бавачките извеждаха поверениците си на разходка. Алеите бяха пълни с детски колички и на всяка пейка седяха клюкарстващи жени с неугледни дрехи. Хрумна му, че Лидия може да е имала някакви отношения с Феликс в Санкт Петербург — отношения, които не иска да признае. Това беше срамна мисъл и той я прогони от ума си.
— Томсън смята, че когато Феликс разбере, че сме скрили Алекс, ще се опита да ме отвлече.
Лидия стана от стола и се приближи. Прегърна го през кръста и облегна глава на гърдите му. Не каза нищо.
Уолдън я погали по косата.
— Сега трябва да ходя навсякъде с каретата, а Причард ще носи револвер.
Тя го погледна и той с изненада видя, че очите й са пълни със сълзи.
— Защо ни се случва това? — попита Лидия. — Първо Шарлът се замесва с метежници, а сега ти си заплашен — явно всички сме в опасност.
— Нищо такова. Ти не си в опасност, Шарлът е просто едно глупаво момиче, а мен ще ме пазят добре. — Той я погали, усещаше топлината на тялото й през тънкия халат — не беше сложила корсет. Искаше да я люби, сега. Не го бяха правили през деня.
Целуна я по устата. Лидия се притисна към него и той усети, че и тя го желае. Не можеше да си спомни да се е държала така преди. Погледна към вратата, трябваше да я заключи. После погледна Лидия и тя му кимна едва забележимо. По носа й се стичаше сълза. Уолдън отиде до вратата.
Някой почука.
— По дяволите! — изруга тихо той.
Лидия се извърна от вратата и попи очите си с носна кърпичка.
Влезе Причард.
— Извинете, милорд. Спешно телефонно обаждане от господин Базил Томсън. Проследили са онзи мъж Феликс до жилището му. Ако искате да присъствате на задържането му, господин Томсън ще ви вземе след три минути.
— Донеси ми шапката и палтото — нареди Уолдън.
Десета глава
Когато излезе сутринта за вестник, Феликс имаше чувството, че накъдето и да се обърне, вижда само деца. В двора група момиченца играеха на дама, включваща танци и песни. Малчугани играеха на крикет с вратичка, нарисувана на стената, и парче изгнила дъска вместо бухалка. На улицата по-големи момчета бутаха ръчни колички. Той си купи вестник от една девойка и на връщане голо бебе се изпречи на пътя му по стълбите. Вгледа се в детето — беше момиченце, — стоеше нестабилно и лека-полека се катурна назад. Феликс го хвана и го остави на площадката. Майката се показа от една отворена врата. Беше бледа млада жена с мазна коса, а коремът й бе издут от напреднала бременност. Тя грабна момиченцето от пода, изгледа Феликс с подозрение и се прибра в стаята си.
Всеки път щом се сетеше как искаше да измами Шарлът, за да му каже къде се намира Орлов, той сякаш се сблъскваше с тухлена стена в ума си. Представяше си как измъква коварно информацията от нея, без тя да съзнава; или как й пробутва някаква измишльотина като онази, която бе казал на Лидия; или й заявява направо, че иска да убие Орлов; и въображението му се свиваше от ужас при всяка сцена.
Когато се замислеше колко голям е залогът, тези чувства му се струваха нелепи. Имаше шанс да спаси милиони животи и вероятно да запали искрата на руската революция — а той се притесняваше да излъже едно богаташко момиче! Не възнамеряваше да й навреди — само щеше да я използва, да я заблуди, да предаде доверието й, на собствената си дъщеря, която тъкмо бе срещнал…
За да са заети с нещо ръцете му, започна да оформя импровизирания динамит в бомба. Напъха остатъците от напоения с нитроглицерин памук в една спукана порцеланова ваза и се замисли за детонацията. Горящо парче хартия можеше да се окаже недостатъчно. Набучи няколко клечки кибрит в памука, така че червените им главички да стърчат навън, но това се оказа трудна работа, защото ръцете му трепереха.
Ръцете ми никога не треперят.
Какво ми става?
Усука едно парче вестник като фитил, пъхна единия му край между главичките на клечките и ги върза заедно с нишка от памука. Възелът му се удаде много трудно.
Прочете всички международни новини в „Таймс“, като с мъка си проправи път през завъртените изречения. В известна степен беше сигурен, че ще има война, но в „известна степен“ вече не му се струваше достатъчно. С радост би убил безполезен мързеливец като Орлов, дори след това да се окаже, че не е имало смисъл. Но да разруши ненужно отношенията си с Шарлът…